Орки

Полупрозрачният щит, който прикриваше Серафейм и Санара, също изчезна като духнато пламъче на свещ. Магьосникът прекоси с огромни скокове разстоянието, което ги делеше от кралицата и я улови за китката. Тя не оказа почти никаква съпротива и той я задърпа към портала.

Орките ги следваха по петите, решени да й отмъстят за всичко, което им бе сторила.

— Спрете! — викна им Серафейм. — Тя е моя дъщеря! Аз отговарям за всичко, което е направила! Оставете на мен да се разправя с нея!

Те го послушаха и Серафейм я отведе на самия край на портала. Изглежда едва сега Дженеста дойде на себе си и осъзна къде се намира. Очите й се преместиха от танцуващата вихрушка от звезди към лицето на баща й. Нямаше никакъв страх в погледа й.

— Няма да посмееш — присмя му се тя.

— Някога — може би. Преди да осъзная колко дълбоко в душата ти са прораснали корените на злото. Но не и сега. — Без да изпуска китката й, той я побутна още по-близо до звездната въртележка на портала и пръстите й почти я докоснаха. — Аз те доведох на този свят. И сега аз ще те отведа от него. Сигурно осъзнаваш справедливостта на подобна постъпка.

— Ти си глупак — просъска тя. — Винаги си бил. И страхливец. Зад мен иде цяла армия. Косъм да падне от главата ми, очакват те неописуеми мъчения. — Тя премести поглед към Санара. — Теб също.

— Не ме е грижа — отвърна й той.

— Нито мен — кимна Санара.

— Заслужава си да платим подобна цена, за да отървем света от зло като теб — обяви Серафейм и отново побутна ръката й към сияещата завеса на портала.

Тя го погледна право в очите и изведнъж осъзна, че говори напълно сериозно. Надменното й изражение се стопи и тя започна да се дърпа.

— Защо поне веднъж не посрещнеш достойно съдбата си? — попита я той. — Или искам от теб твърде много?

— Никога!

Той пъхна ръката й във вихрушката, пусна я и отстъпи назад.

Тя извика и я задърпа обратно, но кипящият фонтан от енергия я задържаше, сякаш бе стисната в менгеме. И тогава плътта й започна да се променя. Кожата на ръката й започна бавно да се разтваря на хиляди малки частици, които се сляха с водовъртежа от звезди и заплуваха между тях. Процесът набираше скорост и вихрушката притегли навътре китката й. Скоро потъна цялата й ръка и се разтвори по същия начин.

Орките бяха замръзнали по местата си, вцепенени, завладени от свръхестествен ужас.

Сега вече вихрушката засмука единия й крак и той буквално се стопи пред очите им. Последваха го кичури от косите й, сякаш вдишани от невидим гигант. Едва когато процесът достигна лицето й, тя нададе неописуеми писъци. Ала виковете й бяха прекъснати в мига, когато енергийният кладенец я засмука на няколко глътки. Последните микроскопични останки от плътта й се въртяха в продължение на няколко секунди между звездите, сетне и те изчезнаха.

Серафейм изглеждаше като някой, който всеки момент ще припадне. Санара застана до него и го прегърна.

Койла първа наруши настъпилата тишина.

— Какво стана с нея?

— Тя докосна портала, преди да е зададена крайна цел — обясни с треперещ глас Серафейм. — Или е била разкъсана от титаничните сили, които се съдържат в него, или се е озовала в друго измерение. И в двата случая с нея е свършено. Напълно.

Страк не бе единственият, който изпитваше съжаление към магьосника, въпреки омразата си към Дженеста.

— И ние ли трябва да минем от там? — попита той.

Подът под краката им отново се разтърси с тътнеж.

— Не, приятелю мой. Аз ще въведа направление. Преходът ви ще е гладък, не като този на Дженеста. Все едно, че прекрачвате прага на най-обикновена врата. — Той се отдели от Санара. — Елате, нямаме много време.

Серафейм отново се върна при каменната плоча и се надвеси над инструментумите.

— А с теб какво ще стане? — попита го Койла.

— О, аз ще остана в Марас-Дантия. Тук ще мога да присъствам на края на един свят. Или да помогна за неговото възстановяване.

Но орките разбраха, че би предпочел смъртта.

— Аз също ще остана — заяви Санара. — Това е моят свят. За добро или за лошо.

По бузите й се стичаха сълзи.

Земята не спираше да се тресе.

— Хайде, Джъп — подкани го Серафейм. — Ще пратим първо теб — в царството на джуджетата.

— Не — заяви Джъп.

— Какво? — подскочи Хаскеер.

— Това е единственият свят, който познавам. Никога не съм виждал света на джуджетата — дори в сънищата си. — Той погледна към Страк. — Звучи примамливо, но кого познавам там? Ще бъда само един чужденец.

— Сигурен ли си, че няма да съжаляваш за решението си? — попита го Страк.

— Не се безпокой, капитане. Мислих доста по въпроса. Ще остана тук и ще си опитам късмета.

— Наистина ли, Джъп? — пристъпи към него Хаскеер.

— Какво, няма да има с кого да се караш, а?

— Все ще си намеря с кого да си чеша езика. — Той огледа за миг джуджето. — Но няма да е същото.

Двамата си стиснаха ръцете.

— Тогава, моля те, вземи със себе си Санара — обърна се към него Серафейм. — Обещай ми, че ще я пазиш.

Джъп кимна тържествено. След това хвърли прощален поглед на дружината и поведе Санара към изхода.

— Наистина трябва да побързаме — подкани ги Серафейм. — Влизайте в портала.

Орките видимо се двоумяха.