Орки

— А хората се оказаха безчестни създания — продължи Моббс. — При това не само към нас, а и помежду си. Чувал съм, че най-фанатизираните от тях, особено унистите, често изгарят сънародниците си заради някакво провинение, което наричат „еретизъм“. — Той забеляза учудените им изражения. — Доколкото разбирам, става въпрос за това как служат на бога, или боговете, които са си избрали. Е, сред древните народи също се срещат подобни отношения. Ето, например историята на елфите… там също се говори за преследване на друговерците — Моббс преглътна и се покашля.

— Добре де, чухме урока по история — тросна се Койла. — Но какво ще ни кажеш за цилиндъра?

— Вярно, Моббс, време е да се върнеш на въпроса — съгласи се Страк.

— Въпросът, Страк, е, че според мен този цилиндър произхожда от древни времена, когато всичко това още не се е било случило. От най-ранните дни на Марас-Дантия.

— Обясни по-добре.

— Споменах ви за симбиотите, тези странни хибриди, плод на връзките на древните народи с хората.

— Като Дженеста.

— Точно. И нейните сестри — Адпар и Санара.

— Те са само мит, нали? — попита Джъп.

— Смята се, че съществуват. Но никой не знае къде са. Говори се, че докато в Дженеста двете раси са оставили по равен брой белези, Адпар е чист нияд. За Санара не се знае нищо.

— Истински или не, какво общо имат с цилиндъра, освен че Дженеста държи да го притежава? — попита Страк.

— Доколкото зная, нищо. Говорех по-скоро за майка им — Вермеграм. Чували сте историите, че била могъща магьосница.

— Но не толкова велика като онзи, който я убил — бе коментарът на Страк.

— Легендарният Тентарр Арнгрим, разбира се. За него също не се знае почти нищо. Дори спорят от коя раса произлиза.

Хаскеер въздъхна.

— Това са истории, с които плашат малките, гремлине.

— Може би. А може би не. Това, което искам да ви внуша, е, че този предмет произлиза от много древни времена, от златната епоха, когато Вермеграм и Тентарр Арнгрим са били в разцвета на силите си.

— Никога не съм можел да си обясня — прекъсна го Джъп — как тази Вермеграм, ако наистина е съществувала, може да бъде майка на Дженеста и сестрите й, след като е живяла толкова отдавна.

— Известно е, че Вермеграм била надарена с изключително дълголетие.

— Какво? — подскочи Хаскеер.

— Дълъг живот, глупако — повтори Койла. — Значи Дженеста и сестрите й също са много стари. Така ли е, Моббс?

— Не е задължително. Всъщност Дженеста вероятно е на възрастта, на която изглежда. Спомнете си, че наскоро се заговори за смъртта на Вермеграм и изчезването на Арнгрим.

— Значи Вермеграм е била в доста напреднала възраст, когато е излюпила дъщеричката си. Да не искаш да кажеш, че е запазила плодовитостта си и на старини? Това е безумие!

— Не зная. Вярно е обаче, че е притежавала изключителни магьоснически способности. А като се има предвид този факт, всичко е възможно.

Страк извади цилиндъра от пояса си и го положи в краката си.

— И какво общо има тя с това нещо?

— В най-ранните записи, в които се говори за Тентарр Арнгрим и Вермеграм, се споменава и този предмет. Или по-скоро се говори за познанието, което той съдържа в себе си. А познанието, както знаете, е сила. Сила, за която мнозина биха дали живота си.

— И що за сила е това?

— Тук историята става доста мъглява. Доколкото можах да разбера, това е някакъв вид… нека го наречем ключ. Ключ към познанието. Ако съм прав, той ще хвърли светлина върху много неща, между които и възникването на древните народи, включително и на орките. На всички нас.

Джъп се загледа в цилиндъра.

— И това, което е вътре, ще отговори на всички тези въпроси?

— Не. То ще ви „тласне“ към отговорите. Ако разсъжденията ми са верни, то ще ви покаже пътя. Подобно познание не се постига лесно.

— Това са само конски фъшкии — избухна Хаскеер. — Защо този дребосък не говори на понятен език?

— Млъквай! — махна с ръка Страк. — Моббс, доколкото разбирам, ти смяташ, че в цилиндъра се съдържа нещо важно. И нищо чудно, като се има предвид колко държи на него Дженеста. Но какво точно искаш да кажеш?

— Познанието е неутрално. Обикновено то не е нито добро, нито лошо. Може да се превърне в сила на просветлението или в зло, в зависимост от това кой го притежава.

— Е, и?

— Ако попадне в ръцете на Дженеста, нищо добро няма да излезе от него — добре е да го знаете. Ето защо трябва да иде в добри ръце.

— Искаш да кажеш, че не бива да й връщаме цилиндъра? — попита Койла.

Моббс не отговори.

— Така ли е? — настоя тя.

— Много сезони съм преживял и много неща съм видял. Ще умра спокоен, ако се изпълни едничката ми надежда.

— И тя е?

— Не го ли усещате в сърцата си? Моята най-съкровена мечта е да си върнем земята. Да възстановим света такъв, какъвто е бил някога. Силата, която крие в себе си тази реликва, може би ще е достатъчна, за да го постигнем. Казвам „може би“. А може и да е само първата стъпка от едно дълго пътешествие.

Страстта, с която произнесе тези думи, накара присъстващите да замълчат.

— Да я отворим — предложи след малко Койла.

— Какво? — Хаскеер скочи на крака.

— Не ти ли е любопитно какво има вътре? Не искаш ли тази сила да освободи земята ни?