Орки

— Как ли пък не, луда кучка такава! Да не искаш да ни изтреби всички?

— Признай го, Хаскеер — ние и без това сме обречени. Ако се върнем в Каменна могила, нито цилиндърът, нито пелуцидът ще ни спасят от гнева на Дженеста. Ако някой мисли иначе, значи е кръгъл глупак.

Хаскеер изгледа останалите.

— Имате повече разум от тази тук. Кажете й, че греши.

— Не съм сигурен, че греши — отвърна Алфрей. — Според мен ние подписахме смъртните си присъди в часа, когато не изпълнихме задачата навреме.

— Тогава какво можем да загубим? — попита Джъп. — Вече и домове си нямаме!

— Очаквах подобно нещо от теб — озъби се Хаскеер. — И без това мястото ти не е сред нас. Какво те е грижа дали ще живеем, или ще измрем? — Погледна към Страк. — Прав ли съм, капитане? Ние знаем по-добре от една женска и някакво си джудже. Нали?

Всички се втренчиха в Страк. Той мълчеше.

— Кажи им! — повтори Хаскеер.

— Аз съм на мнението на Койла — заяви Страк.

— Ти… Не може да говориш сериозно!

Страк не му обърна внимание. Виждаше усмивката на Койла и няколко орки в тълпата, които кимаха одобрително.

— Да не ти е избила чивията? — подскочи Хаскеер. — Не го очаквах от теб, Страк. Нима искаш да зарежем всичко?

— Искам само да отворим цилиндъра. Останалото вече отдавна сме го зарязали.

— Страк има предвид, че можем просто да махнем печата и да надзърнем вътре. А после пак да го затворим. Нали, капитане? — попита Джъп.

— Ами ако кралицата разбере, че сме го отваряли? Представяте ли си колко ще се ядоса?

— Не е необходимо да си представям — рече му Страк. — Тъкмо затова трябва да вземем нещата в свои ръце. И ще направим нещо, което не сме правили досега — искам всички да гласувате. Съгласни ли сте?

Нямаше възражения. Той вдигна цилиндъра.

— Нека тези, които смятат, че не трябва да го отваряме, а да го върнем в Каменна могила, да дадат знак.

Хаскеер вдигна ръка. Още трима оръженосци се присъединиха към него.

— Кои са за отварянето?

Всички останали вдигнаха ръце.

— Мнозинството печели — обяви Страк.

— Правиш голяма грешка — промърмори мрачно Хаскеер.

— Не, мисля, че постъпваш както трябва, Страк — възрази Койла.

Прав или не, облекчението, което почувства, бе голямо. Сякаш за първи път от много време насам бе постъпил честно и справедливо. Но тази мисъл не прогони ледените пръсти от гърба му.

14.

Настъпи напрегнато мълчание. Страк извади ножа и го опря във восъчния печат на цилиндъра. Преряза го с едно решително движение и повдигна капачето. Въздухът напусна металната кутия с едва чуто свистене.

Страк пъхна пръст в отвора. Напипа навит на руло пергамент. Беше чуплив и крехък, пожълтял от времето. Извади го и го подаде на Моббс. Гремлинът го прие със смесица от нетърпение и благоговение. Страк разклати цилиндъра. Нещо вътре изтрака и той надзърна.

— Тук има още нещо — обяви на всеослушание.

Обърна цилиндъра и изсипа съдържанието му. Върху дланта му тупна тъничък предмет. Представляваше сфера, от която под различни ъгли излизаха седем шипа с различна дължина. Предметът имаше пясъчно жълтеникав цвят, наподобяващ цвета на полирано дърво. Беше по-тежък, отколкото изглеждаше.

Страк го вдигна и го разгледа.

— Прилича на звезда — обади се Койла. — Или по-скоро на играчките, наподобяващи звезди.

Права е, помисли си Страк. Предметът наистина беше грубо подобие на звезда.

Моббс беше разгърнал пергамента на коляното си, но не откъсваше поглед от звездата. Изглеждаше хипнотизиран от нея.

— От какво е направена? — попита Алфрей.

Страк му я подаде.

— Материалът не ми е познат — обяви Алфрей. — Не е дърво, нито кост.

Джъп бе следващият, който я взе.

— Дали не е издялана от някакъв камък?

— От скъпоценен например? — обади се Хаскеер с внезапно пробудил се интерес.

Страк отново взе звездата.

— Не мисля — рече той и я стисна в шепата си. — Каквото и да е, материалът е здрав.

— Дай да видя — настоя Хаскеер. — Сега ще проверя колко е здрав.

Той дръпна звездата, пъхна я в устата си и стисна със зъби. Чу се пукане и лицето му се изкриви от болка.

— Проклятие! — изруга Хаскеер и изплю един строшен зъб.

Страк взе обратно звездата и я изтри в бричовете си. След това я разгледа внимателно, но върху повърхността й нямаше и драскотина.

— Страшно е здрава, казвам ви. Щом и зъбите на този проклетник не можаха да й сторят нищо.

Неколцина оръженосци се изкискаха. Хаскеер ги смрази с поглед.

Вниманието на Моббс бе разделено между звездата и пергамента. Лицето му бе напрегнато и развълнувано.

— Е, какво мислиш за всичко това, книжнико? — попита го Страк.

— Ами мисля… мисля си… че това е точно каквото се надявах. — Ръцете на гремлина трепереха. Той посочи пергамента. — Написаното тук е на толкова древен език, че дори аз едва го разбирам.

— Хубаво де, какво пише вътре? — попита Койла. — Стига си ни измъчвал!

— На този етап разбирам само отделни пасажи. Но и това е достатъчно да потвърди подозренията ми. — Сега вече лицето му грееше. — Този предмет… — той посочи звездата в ръката на Страк — … е инструментум.

— Какво, какво? — ококори се Хаскеер, докато изтриваше с ръкав кръвта от устата си.