Орки

Бяха й я донесли заедно с безочливото съобщение от капитана, на когото Кустан бе наредил да издири Върколаците. Въпреки заповедта й Делорран на своя глава бе удължил срока на преследването. Огърлицата бе живо свидетелство за това колко нагли и самостоятелни стават слугите, ако ги оставиш без надзор. И за наказанието, което трябва да получат за поредното нарушение.

Тя пъхна огърлицата в джоба на наметалото си и погледна към небето. Ятото дракони се бяха превърнали в мънички тъмни точки. Беше ги пратила на поредната обиколка, за да издирят бегълците.

Вятърът смени посоката си и донесе неприятна миризма. Тя погледна към бесилката в средата на двора.

На нея се поклащаше тялото на генерал Кустан. Трупът вече бе започнал да се разлага. Скоро над замъка й щяха да закръжат лешояди и дракони. Но тя бе решила да го остави там още известно време. Нека е назидание за всички, които биха могли да престъпят заповедите й. И най-вече онази заповед, която предстоеше да издаде.

Вдигна отново глава, но драконите бяха изчезнали в далечината.

На двора се появиха неколцина стражници, които водеха млад, наперен орк. Докато минаваха покрай бесилото оркът погледна крадешком трупа на генерала. Групата стигна при нея и младият орк тракна с токове и сведе почтително глава.

— Милейди.

Тя махна на стражниците да си вървят.

— Свободно, Мерсадион.

Дори и да се бе отпуснал, не си личеше по нищо.

— Казаха ми, че сте амбициозен, енергичен и по-добре ориентиран политически от Кустан — поде тя. — Освен това бележите бърз напредък в службата. Това, че сте участвали в доста сражения, също говори добре за вас. Искам обаче веднага да ви припомня — аз ви създадох и аз мога да ви унищожа.

— Ваше величество.

— Какво мислите за Кустан?

— Той беше… от старата генерация, милейди. Не хранех особена симпатия към него.

— Не започвайте кариерата си с половинчати изказвания, генерале, инак ще я приключите бързо. Да чуя истината!

— Той беше глупак, Ваше величество.

Тя се усмихна. Ако Мерсадион я познаваше по-добре, нямаше да си позволи да се успокоява от този факт.

— Изборът ми падна върху вас, защото дочух, че глупостта ви е чужда. В течение ли сте на положението с Върколаците?

— Дружината ли? Зная само, че са изчезнали — предполагам избити или пленени.

— Нищо не знаете. Те са дезертьори — ясно ли е? Освен това са задигнали един предмет, който страшно много ценя.

— Тях ли търси капитан Делорран?

— Да, но и той се изгуби. Познавате ли го добре?

— Не особено, милейди.

— Какво ви е мнението за него?

— Млад, напорист, мрази водача на Върколаците Страк. Отдавна се опитва да го свали от поста. Но като истински орк е готов стриктно да изпълнява заповедите.

— Той наруши отредения от мен срок за издирване. Много съм му ядосана.

— Може би го е направил с основателна причина, милейди. Гореща следа на Върколаците например.

— Прати ми съобщение в подобен смисъл. Добре де, поне засега няма да го включа в списъка на изменниците. Но за мен Върколаците вече са такива. Първата ви задача, генерале, ще бъде и най-важната. Искам да се заемете с издирването им. От огромно значение е да ми върнете реликвата, която ми откраднаха.

— Какво представлява тази реликва, милейди?

— Не е необходимо да знаете нищо освен външното й описание. Имам и други задачи за вас, но ще ги получите по-късно.

— Разбрано, Ваше величество.

— Служете ми вярно, Мерсадион, и аз ще ви възнаградя. Ще получите всички възможни отличия. Но сега искам добре да погледнете своя предшественик. — В гласа й се долови заплаха. — Нека ви е ясно какво ви чака, ако ми измените. Разбрахме ли се?

— Напълно, Ваше величество.

Изглежда той прие нещата добре. Заплахата го бе стреснала, но не прекалено, за да му попречи да действа. Може би най-сетне този ще свърши работа, мислеше си тя. И нямаше да се наложи да го убива така, както смяташе да постъпи със Страк. И с Делорран — когато се върнеше.

Делорран оглеждаше овъглените останки на селцето.

Бяха изгорели не само къщите, но и дърветата и храсталакът наоколо.

Двамата със стотника седяха на конете си, докато оръженосците тършуваха из руините.

— Изглежда Върколаците сеят разруха навсякъде, където се появят — подметна Делорран.

— Смятате, че е тяхна работа ли, господарю?

Делорран изгледа презрително стотника.

— Това не е военна цел. Прилича по-скоро на цивилен лагер.

— Но откъде знаете, че Върколаците имат нещо общо с това?

— Защото следите им водят право тук. Кой друг може да бъде?

Един оръженосец се приближи към тях. Стотникът се наведе да изслуша доклада му, сетне го освободи.

— Труповете в изгорените къщи, господарю — обърна се той. — Всичките са на орки. Все женски и малки.

— И как са били избити?

— Не знаем, господарю. Телата са твърде обгорени.

— Значи Страк и бандата му са изпаднали до там да избиват своите! При това посягат на най-беззащитните.

— С цялото си уважение, господарю… — поде стотникът.

— Да, стотник?

— Причините за смъртта може да са различни. Нямаме доказателства, че Върколаците…