Читаем Орки полностью

Страк подаде звездата на Моббс и той я прие почтително.

— Инструментум — повтори гремлинът. — И живо доказателство за една история, смятана досега за мит. Ако може да се вярва на легендата, той е принадлежал на самата Вермеграм. А може би дори е бил създаден от нея.

— И с каква цел? — попита Джъп.

— Като тотем с неописуема магична сила, като символ на великата истина в онази част, която касае древните народи.

— Какво значи това? — попита Страк.

— Знам само, че този инструментум е част от нещо по-голямо. Една пета от него, ако трябва да бъда точен. Истината ще бъде разкрита едва когато се съедини с останалите четири части. Да ви призная обаче нямам представа какво значи това. Но съм готов да заложа живота си, че това е най-значимият предмет, който някога съм виждал.

Говореше с такова убеждение, че останалите бяха запленени от думите му.

Джъп пръв наруши възцарилото се мълчание.

— Как може да бъде съединен с останалите? Какво ще стане тогава? Къде са те?

— Загадки в загадки и въпроси без отговори. Свикнал съм с това, откакто се занимавам с проучвания. — Моббс подсмръкна многозначително. — Не мога да отговоря на първите два въпроса, но нещо, което подочух от моите похитители, може да ни подскаже отговора на третия. Вероятно.

— И какво е то? — намеси се Страк.

— Коболдите не знаеха, че имам известни познания по техния език. Реших, че ще е най-добре, ако не им разкривам този факт. Ето защо те разговаряха свободно в мое присъствие и на няколко пъти споменаваха един унистки град на име Троица. Бяха убедени, че сектата, която обитава града, е въплътила легендата за инструментумите в своята религия.

— Троица? Това не е ли крепостта на Кимбал Хоброу? — попита Койла.

— Точно така — кимна Алфрей. — А той е прочут с фанатичната си вяра. Управлява последователите си с нагорещен остен. Мрази в червата всички представители на древните народи.

— Моббс, и ти смяташ, че в Троица се намира една от тези… звезди?

— Не зная. Но шансовете са големи. Защо иначе коболдите ще се интересуват от това място? Освен ако не са тръгнали да събират инструментумите — за себе си или за някой друг.

— Почакайте малко — вдигна ръка Джъп. — Ако тези инструментуми са толкова могъщи…

— Вероятно са могъщи — поправи го Моббс.

— Добре де, ако крият подобна възможност. Защо тогава Хоброу не ги събира? Или някой от останалите?

— Най-вероятно защото не са чували легендите за тяхната сила. Или не знаят, че за да се получи нещо, звездите трябва да се съединят в една. От друга страна, кой може да знае дали Хоброу не търси останалите звезди? Ако е така, сигурно се е постарал да го запази в тайна.

— Ами Дженеста? — сети се Койла. — Моббс, тя дали знае легендата за петте звезди?

— И това не ми е известно. Но най-вероятно я знае, щом толкова настоява да получи тази.

— Значи сега търси и другите, така ли?

— Така бих постъпил аз на нейно място. Но помнете какво ви казах. Не е лесно да се сдобиеш със силата, която крият в себе си инструментумите. Което не означава, че трябва да се отказвате.

— Да се отказваме? — наду се Хаскеер. — От какво да се отказваме? Страк, нали не смяташ да подхващаме подобно налудничаво приключение?

— Обмислям как да го направим.

— Даваш ли си сметка какво би означавало издирването на тези звезди? Дезертьорство!

— Хаскеер, вече отдавна са ни обявили за дезертьори. Още преди седмица трябваше да се приберем в Каменна могила.

— И кой е виновен за това?

В продължение на няколко удара на сърцето присъстващите се почудиха как Страк ще реагира на откритото обвинение. Но и този път бяха изненадани.

— Добре де, виновен съм. Не мога да споря за това.

Хаскеер продължи да го притиска.

— Чудя се дали не си искал да ни поставиш в подобно положение? Най-вече сега, когато предлагаш да се оплетем още повече в тази история.

— Не аз ви стъжнявам живота. Но каквото станало — станало. Трябва да се възползваме от ситуацията.

— Като слушаме тия врели-некипели за митове и легенди? Това са приказки за новоизлюпени, Страк. Не можеш да вярваш на тези грифонски говна.

— Въпросът не е в това дали вярвам, или не. По-важното е, че Дженеста вярва. А това ни дава възможност да се пазарим с нея. За нас тези звезди са едничката възможност да спасим кожите си. Но дори в това не съм съвсем сигурен, като я познавам. И все пак, ако притежаваме повече от звездите или всичките пет…

— Значи предлагаш първо да се втурнем в едно безумно приключение, а сетне да се оставим на милостта на Дженеста?

— Тя няма милост, Хаскеер. Опитай се да си го набиеш в главата. Или трябва аз да го сторя с юмруци?

— Но си готов да повярваш на думите на един стар гремлин. — Той ръгна с пръст Моббс и той подскочи уплашено. — Откъде знаеш, че казва истината? Ами ако е умопобъркан?

— Аз му вярвам. И да не му вярвах, пак не можем да се върнем. Виж, ако ти и останалите, които гласувахте против — Джад, Финдже и Брегин — искате, можете да се приберете в Каменна могила. Но ще ви предупредя, че колкото повече сме, толкова по-малък е рискът.

— Предлагаш да разтурим дружината?

— Не, не предлагам такова нещо.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература