Орки

Свиха отново. Този път най-сетне забеляза ориентир — най-високата сграда на Троица, която бе видял отдалече. Издигаше се с четири или пет етажа над останалите постройки и стените й бяха от гранитни плочи.

Бе впечатлен и от масивните порти на сградата, над които имаше грамаден овален прозорец. Най-забележителното в него бе стъклото. Джъп бе виждал стъкло само веднъж досега, в двореца на Дженеста, но знаеше, че това е рядък и скъп материал, чието производство е много сложно. Стъклото на този прозорец обаче бе синкаво, а в средата му бе изрисуван типичен унистки мотив. Джъп предположи, че то има култово значение. Помощникът забеляза втренчения му поглед и го подкани да върви. Джъп си придаде безразлично изражение и продължи.

Докато вървяха, си каза, че ще трябва да приключи със задачата си до вечерта. На другия ден сигурно вече щяха да знаят за изчезналото джудже или пък щяха да открият тялото му в храстите. А тогава часовете му щяха да са преброени.

Подминаха храма, свиха отново и се озоваха пред друга голяма и причудлива постройка. Беше по-ниска от храма, но доста по-странна на вид. Външните й стени, изградени от квадратни червеникави камъни, бяха на височината на Джъп. Над тях се издигаше преграда от прозрачно стъкло, затворено в дървени рамки, които се срещаха на плоския покрив. Цялата постройка имаше правоъгълна форма, а стъклото бе замъглено и влажно отвътре. Джъп едва различаваше през него неясни тъмнозелени очертания.

От едната страна постройката завършваше с каменна къщичка, която нямаше стъклен похлупак. Помощникът се насочи към нея.

Още на вратата ги посрещна гореща вълна.

Джъп забеляза, че от вътрешната страна няма никакви прегради между къщичката, в която бяха влезли и така наречения разсадник. Вътре бе влажно. Парникът буквално гъмжеше от растения — малки и големи. Бяха подредени в саксии по пода и рафтове по стените. В едни имаше цветя, в други — малки храсти или дръвчета. Повечето му бяха абсолютно непознати.

В къщичката, в която бяха влезли, имаше три високи тухлени пещи. И в трите горяха огньове. Пред всяка имаше купчина цепеници и от онези черни камъни, които човеците използваха, за да подхранват пламъците. Ето още един начин, мислеше си Джъп, с който човеците изтощават земята.

Над решетките, с които бяха захлупени пещите, стърчеше широка пръстена тръба, от която излизаше дим. Тръбата правеше завой и навлизаше през отвор в стената в откритата част на парника.

Джъп веднага схвана с каква цел е направено всичко и се възхити, на инженерните способности на хората. Не знаеше само защо е било необходимо да си правят труда.

В помещението имаше две джуджета, едното хвърляше с лопата черни камъни в пещите, другото подаваше цепеници. И двете бяха сърдити и плувнали в пот. Имаше и един човек, който седеше в широко кресло близо до вратата, колкото се може по-далече от топлината. Когато Джъп и помощникът влязоха, той се надигна и поздрави:

— Здравей, Стърлинг.

— Здравей, Истуан. Водя ти един новак — отвърна помощникът и посочи небрежно Джъп.

Истуан не си направи труда да го погледне.

— Тъкмо на време — изръмжа той. — Тези двамата не успяват да поддържат температурата.

Стърлинг кимна, махна с ръка и си тръгна.

— Отзад има водни резервоари — обясни пренебрежително Истуан. — Те захранват тръбата над пещите. Водата трябва да е гореща постоянно, за да са доволни растенията.

— Какви са тези растения, господарю? — попита Джъп.

Истуан го погледна стреснато, сякаш го бе заговорило домашно животно. Сетне на лицето му се изписа подозрение.

— Не е твоя грижа. От теб се иска само да не позволяваш на температурата да спада. Ако се провалиш, ще те нашибам с камшик.

— Да, господарю — отвърна Джъп и си придаде уплашен вид.

— Задачата ти е да попълваш запасите от въглища, да следиш нивото на водата в резервоарите и да заместваш другите двама, когато окапят. Разбрано?

Джъп кимна.

— А сега хващай лопатата и отивай за въглища. Ето там има. — Надзирателят му посочи една врата.

Тя водеше към вътрешен покрит двор. Там имаше малка планина от цепеници и две дървени каци, пълни с вода. Джъп се захвана за работа.

Натоварването бе изтощително, а и никой от тримата не беше склонен да подхваща разговори. Джъп скоро се примири с враждебното мълчание, което цареше в парника.

След около час надзирателят се надигна и се протегна.

— Отивам да докладвам как върви работата — уведоми ги той. — А вие продължавайте и не се мотайте!

Веднага щом човекът излезе, Джъп се опита да поговори с другите джуджета.

— Какви странни растения… — поде той.

Единият сви безразлично рамене. Другият дори не си направи труда да го погледне. И двамата мълчаха.

— Не бях виждал такива досега — упорстваше Джъп. — Изглежда не са зеленчуци.

— Това са някакви билки — отвърна най-сетне първото джудже. — За отвари…

— А, така ли било? — Джъп се приближи към едно от растенията.

— Не можеш да влизаш вътре! — извика му другото джудже. — Забранено е.

Джъп разпери ръце послушно.

— Добре де. Интересно ми беше.

— Няма какво да ти е интересно. Работи и не задавай въпроси.