Орки

— Не бива да забравяме, че кръстоносният поход срещу Прокоп също е от голямо значение. Как са силите ни на този фронт, Калверт?

Джъп наостри слух, чул да се споменава родината на тролите.

— Битката при Тъкашка ливада се състоя в неподходящ момент — отвърна запитаният. — Тя ни забави в изпълнението на плана. Ще минат няколко седмици, преди да съберем достатъчно хора.

Хоброу не беше доволен.

— Не бива да чакаме. Онези неверници държат нещо, което по право е наше. Ще разгневим Господ със забавянето.

— Но, господарю, не бива да преминаваме към открити враждебни действия, преди да разполагаме с необходимата сила. Инак може да се случи непоправимото.

— В такъв случай докарайте още нечовеци, за да освободят хората от работа. Нека нищо не застава на пътя ни, братя мои. Добре, утре пак ще разговаряме. А сега, връщайте се на работа и нека Бог е с вас. Щом следваме волята Му, ще победим.

Хората на Хоброу излязоха, но той остана. Върна се при олтара, сключи ръце и подпря на тях глава.

— Дай ми силата, която ми трябва, о, Господи — произнесе той напевно. — Защото следваме Твоя план. Благослови усилията ни да прочистим тази земя, за да могат Твоите избраници да жънат плодовете й необезпокоявани.

Джъп започна да се тревожи, че се е забавил прекалено. Ако Хоброу останеше още малко в храма, можеше да започнат да го търсят.

— И дари ни с божествената Си благословия, в нашия поход срещу варварите от Прокоп. Нека получим онова, що държат и що ни е нужно, за да изпълним предначертаното от Теб. Укрепи решимостта ни, о, Господи, и прогони страховете ни, докато Ти служим вярно.

Хоброу се изправи, обърна се и напусна храма.

Джъп си наложи да изчака още малко, преди да се подаде от скривалището си. После се приближи до външната врата и я отвори съвсем леко. Наблизо не се виждаше жива душа и той излезе от храма, след което бързо се отправи към парника. През цялото време обмисляше чутото.

За негово щастие, когато се прибра, се оказа, че парникът е все така пуст. Веднага започна да хвърля цепеници и въглища в пещта, защото огньовете бяха почти угаснали. Тъкмо приключи със задачата, и навън се чу тропот на приближаваща се каруца.

Влезе Истуан и огледа подозрително помещението. Джъп почти очакваше човекът да се нахвърли върху него.

— Виждам, че добре си поработил — рече надзирателят. Джъп не можеше да повярва, че чува похвала от устата му, но се усмихна и кимна, защото беше прекалено изтощен, за да отговори.

Почти веднага го пратиха да пренася вода от каруцата до резервоарите. След това имаше и други изнурителни задачи. Джъп нямаше нищо против. Ако не друго, поне имаше достатъчно време, за да размишлява. Вече не се съмняваше, че няма да завърши задачата си този ден. Но поне знаеше къде държат звездата, а освен това бе събрал и допълнителни сведения, които обаче му се струваха доста обезпокояващи.

Продължиха да се трудят почти до здрач. След това Истуан им каза, че трябва да идат при главната порта, за да ги откарат. Този път ги оставиха да се прибират сами.

По обратния път спътниците на Джъп бяха все така мълчаливи. Когато излязоха на големия площад в центъра, видяха каретата на Хоброу. Той отново седеше на седалката, но този път го придружаваше жена. Всъщност тя бе съвсем млада, почти дете, но дрехите й бяха най-ярките, които Джъп бе виждал, откакто бе влязъл в Троица. Косата и беше медноруса, а очите — морскосини. Тялото й бе пълно, дори дебело. Устата й бе изкривена в неприятна усмивка.

Когато горделивият Хоброу и жената-дете ги отминаха, Джъп попита спътника си кои са тези.

— Хоброу и дъщеря му — отвърна лаконично джуджето и се засмя.

— Че кое е смешното? — попита учудено Джъп.

— Името й. Наричат я Милост.

Стигнаха при главната порта. Останалите джуджета вече се бяха качили в каруците и ги чакаха. Преброиха ги и после — както и бе очаквал Джъп — ги претърсиха. Но не особено старателно — само опипаха дрехите и джобовете им. Никой, слава на боговете, не надникна в ботушите му. Сега поне знаеше, че ще може да изнесе звездата незабелязано.

Накрая им пуснаха по няколко дребни монети в шепите и каруците потеглиха.

Отварянето на градската порта бе най-приятният миг през целия ден.

19.

След като се прибраха в мината, Джъп преразказа на Върколаците премеждията си от деня. Алфрей веднага се зае да изследва листата.

— Добре си се справил, Джъп — похвали го Страк. — Но не съм ентусиазиран от идеята да се връщаш там. Представи си, че съобщят за изчезналото джудже или намерят трупа му.

— Мислих върху това. Повярвай ми, капитане, на мен тази идея също не ми се нрави. Но ако искаме да сложим ръка на звездата, друг начин няма.

— Едно е да я намериш, а друго — да я вземеш — посочи Койла. — Какъв е планът?

— Чудех се дали не мога да се прехвърля по някакъв начин през стената? — предложи Джъп.

— Едва ли — поклати глава Страк.

— А какво ще кажете да направим копие на звездата и да го поставим на мястото на оригинала? — рече Койла.

— Хубава идея. Но и това няма да стане. Никой от нас няма нито уменията, нито материалите и инструментите, с които да изработи достоверно копие.