Орки

— Освен това, онази в Троица е различна от нашата — припомни им Джъп. — Ще трябва да я правим по спомени. Дори и да изработим копие, това не решава въпроса как да изнесем оригинала.

— Така е — съгласи се Страк. — Изглежда единственият начин е директният подход. И без това в него най-много ни бива.

— Да нямаш предвид щурмуване на крепостта? — попита Койла. — Шепа орки срещу цял град?

— Не точно. Но планът ми се уповава главно на теб, Джъп. И е далеч по-опасен от всичко, което си правил досега.

— Накъде биеш, Страк?

— Ти ще отмъкнеш звездата, а после ние — теб.

— Какво?

— Всъщност всичко е съвсем просто. Ако се справим, утре ти и звездата ще сте зад градските стени, а ние — отвън. Има ли някакъв начин да ни вкараш?

— По дяволите, Страк, нямам представа…

— Забеляза ли друг път за влизане или излизане, освен градските порти? Нещо, което да сме пропуснали по време на огледа?

— И да има — не съм го видял.

— Тогава остава главната порта.

— Но как?

— Ще уговорим час. Ти ще се измъкнеш от парника, ще откраднеш звездата и после…

— И после ще ви отворя портата. Това ми изглежда страшно рисковано, Страк. Вратите са тежки и добре охранявани.

— Не съм казал, че ще е лесно. Ще трябва да се справиш с пазачите и да дръпнеш резето. Ние ще чакаме отвън и ще ти помогнем да отвориш. Оттук нататък става по-лесно. Но ако този план ти се вижда опасен, ще опитам да измисля нещо друго.

— Всъщност снощи, когато си тръгвах, при вратата имаше само двама стражници. Няма да е трудно да се справя с тях. Добре, да опитаме с твоя план.

Алфрей се присъедини към тях. Стискаше в шепата си листата, които бе донесъл Джъп. Имаше озадачен вид.

— Джъп, тези растения са много особени.

— Защо? Какви са?

— Познах два от трите вида, макар че са много редки. — Той вдигна едно листо. — Това е унтикс, нисък храст, който се среща в южните области. — А това — той посочи второто листо, — е „прощална лилия“ и расте на запад, макар че ще ви трябват години да откриете подобна. Третият екземпляр е нов за мен и предполагам, че хората са го донесли с тях в Марас-Дантия. Но най-вероятно има същото предназначение, като другите два.

— И то е? — попита Страк.

— Да убива. Двете, които познах, са сред най-отровните растения по нашите земи. „Прощална лилия“ ражда мънички плодове, които имат смъртоносно действие дори в незначителни количества. А при унтикса се вари стеблото. Само боговете знаят колко е опасно третото растение, което не познавам. А, да, първите две имат още една обща черта. Те са с толкова силно действие, че ефектът им не намалява дори когато се разтварят в големи количества вода. Ясно ли ви е сега какво е намислил Хоброу?

Джъп беше потресен.

— Да, по дяволите. Отглеждат тези растения, за да изтровят с тях древните народи.

Алфрей кимна.

— Прилича по-скоро на масово убийство. Това обяснява и бента. Хоброу си осигурява собствени запаси от прясна вода, преди да отрови другите водоизточници.

— В Троица видях кладенци.

— Значи водният резервоар е само още една предпазна мярка.

— Или може би точно него смятат да отровят — рече Страк. — Когато контролираш водоизточниците на цял район…

— Можеш да насочваш обитателите му към онези от тях, които ти избереш — довърши Койла. — Ако например настъпи суша, както ще стане през близкия сезон.

— Каквото и да е, важното е, че се подготвя масово изтребване — заключи Алфрей.

Джъп си припомни още нещо.

— Хоброу каза, че ако се получи тук, ще го изпробват в по-широк мащаб. Сетне говориха за чистотата на расата в Троица и за това, че трябва да бъде опазена. Какъв по-добър начин от това да изтребиш останалите раси?

— План на безумци — отсъди Алфрей. — Помислете само. Първият, който отпие от водата, ще умре и това ще предупреди останалите. Нима унистите наистина вярват, че ще успеят?

— Може би са прекалено заслепени от омраза — търсеше обяснение Страк. — Или смятат, че ще е достатъчно да изтребят известна част от нас.

— Какви мръсници! — избухна Койла. — Не можем да им позволим да го сторят, нали, Страк?

— А какво да направим? И без това си имаме достатъчно проблеми.

— И ще си тръгнем, без да предприемем нищо?

— От обясненията на Джъп стигнах до извода, че този парник е дълбоко във вътрешността на Троица. Няма никакъв начин да стигнем до него, особено когато вдигнат тревога за изчезналата звезда. Единственото, което можем да предприемем, е да разпространим вестта за намеренията на Хоброу сред останалите древни народи и да се надяваме, че ще вземат мерки.

— Това не е достатъчно — поклати глава Койла.

— Ами ако измисля още нещо, докато съм вътре? — предложи Джъп. — Без да излагам звездата на опасност.

— Тогава ти желая късмет. Но звездата е от първостепенно значение. Изглежда в нея и останалите се крие сила, която може да помогне на Марас-Дантия да възвърне изгубеното си величие.

— Питал ли си се някога защо му е на Хоброу звездата? — обади се Алфрей.

— Да — кимна Страк. — Но си спомних какво каза Моббс. Не е изключено човеците да са я намерили случайно и да не подозират истинското й предназначение.

— Не че ние го знаем — промърмори Койла.