Орки

— Според мен по-големият тунел би трябвало да води към нещо важно. Предлагам да тръгнем по него. Но първо ще проверим по-малкия, в случай че крие някакви неприятни изненади.

Той прати Кестикс и Джад да охраняват входа на големия тунел. След това повика Хустук, Носкаа, Калтмон и Брегин. Взе навито въже и подаде единия му край на Брегин.

— Искам да навлезете в тунела дотам, докъдето стигне въжето. Ако откриете нещо интересно, един от вас да се върне. Но не поемайте никакви рискове. При първия знак за опасност хуквате назад.

Джъп улови другия край на въжето. Тримата поеха навътре в тунела. Останалите притихнаха, наострили слух.

— Ами ако се натъкнат на нещо, с което не могат да се справят? — попита Алфрей. — Какво ще правим тогава? След тях ли ще тръгнем?

— Не си блъскай главата, преди да е станало — успокои го Страк. — Нека почакаме малко.

Не се наложи да чакат дълго. След малко тримата се появиха.

— Е?

— Нищо интересно, капитане — докладва Брегин. — Тунелът продължава нататък, далеч отвъд края на въжето. Няма никакви странични тунели.

— Добре, да се заемем с другия. Ще завържем по същия начин направляващо въже, по което да можем да се върнем. Ако срещнем някого, първо удряме, а после задаваме въпроси. Ясно ли е? Дръжте се един за друг и не вдигайте шум.

След като отново напомни на Лиффин и Бохсе да бъдат внимателни, той поведе дружината навътре в големия тунел. Алфрей вървеше до него, вдигнал факла.

Тунелът беше прав като стрела, но се спускаше постепенно надолу. Страк усети, че температурата се снижава. Въздухът бе застоял. Вървяха така в продължение на пет минути, след което стигнаха страничен тунел.

Беше тесен, почти колкото врата на къща и с нисък таван. Стените му бяха влажни и слузести. Завързаха един оръженосец с въже през кръста и го пратиха да го изследва.

След малко го изтеглиха обратно и той докладва:

— Свършва със стръмен канал, почти като кладенец.

— Сигурно е за оттичане на водата — рече замислено Алфрей. — Когато има наводнение.

— Много хитро — поклати глава Страк. Беше впечатлен.

— Страк, те притежават огромен опит в прокопаването на тунели. Не ги мисли за невежи диваци. Хубаво ще е всички да го имаме предвид.

Продължиха проучването на главния тунел, който сега вече се спускаше по-стръмно. На около двайсетина крачки по-нататък направляващото въже свърши. Оставиха го и продължиха. След още няколко минути тунелът започна да се разширява. Малко след това достигнаха подземна камера. Тук спряха и се ослушаха. Тъй като не доловиха никакъв звук, продължиха навътре.

Но едва бяха влезли в камерата и от стените се отделиха сенки, които се нахвърлиха върху тях. Не можеха да ги разгледат добре, тъй като светлината на факлите беше недостатъчна. Започна бой, придружен единствено от звъна на оръжията, пъшкането на участниците и болезнените стенания на ранените.

Една гъвкава, неясна фигура се метна срещу Страк. Той едва успя да отбие първия удар, после и втория. Третия забеляза по случайност, когато острието блесна близо до шията му. Наведе се и почувства как стоманата разцепва въздуха над темето му.

Страк изпъна ръка и се хвърли напред. Острието на меча му потъна в мека плът и противникът му бе повален. Мястото му незабавно бе заето от друг.

До него Алфрей и Джъп бяха вкопчени в дуел със своите противници. Джуджето разцепи нечий череп със секирата си и спря да си почине. Алфрей пъхна горящата факла в лицето на озъбен трол и подземната камера се разтресе от ужасяващи писъци. Алфрей ги прекъсна с едно замахване на меча.

Битката приключи малко след това. Противниците свършиха. Беше кратка и жестока, но Върколаците бяха надделели, въпреки преимуществото на тролите да виждат в тъмнината.

Страк се огледа. В далечния край на камерата имаше втори тунел.

— Охранявайте този тунел! — извика той. Неколцина оръженосци застанаха на входа с готови за бой оръжия.

— Има ли ранени? — поинтересува се Страк.

Оказа се, че пораженията са драскотини и охлузвания.

— Извадихме късмет — отбеляза задъхано Алфрей.

— Да, но само защото бяхме повече от тях. А развръзката можеше и да е друга. Да видим какво имаме тук. — Страк взе факлата от Алфрей и я приближи до един от убитите троли.

Имаше късо мускулесто тяло, покрито с гъста сивкава козина. Типично телосложение за обитател на земните недра. Гръдният му кош бе добре развит и издут, за да компенсира недостига на въздух в тунелите. Ръцете и краката му бяха непропорционално дълги. Ръцете бяха мускулести, с дебели пръсти, завършващи със закривени нокти.

Макар и мъртъв, тролът продължаваше да се кокори. Очите му се бяха приспособили към тъмнината, като се бяха уголемили и изпълваха очниците. Носът му бе закръглен и мек като на куче. За разлика от козината по тялото главата на подземното същество бе обрасла с дълга, тъмночервеникава коса. На светлината на факлите изглеждаше оранжева.

— Точно чудовище, което не бих искал да срещна в тъмното — въздъхна Джъп.

— Да тръгваме — рече Страк.