Осем ловки демона

— Ще ви покажа кое е дало тласък на старческото ми въображение, но най-напред ме интересува нещо не по-малко важно. Спомена, че Мао Оу-хси е умрял драматично. Имаше ли чудовище?

— Да.

Господарят Ли му разказа просто и ясно какво бяхме видели и докато говореше, в очите на светеца забелязах учудване и недоумение.

— Да, Као, още в началото реших, че този случай е само за теб, но не съм си давал сметка колко съм бил прав — каза Небесният господар. — Преди да ти разкажа каквото знам, имаш ли какво да добавиш?

— Да, наистина — отговори Господарят Ли. — Да започнем с това.

Той извади птичата клетка от гънките на одеждата си и я постави на масата.

— Хубава е и прилича на онази, която носеше Ма. Каква е всъщност? — попита Небесният господар.

— Проклятие! Надявах се ти да ми кажеш, щом я разгледаш отблизо — каза Господарят Ли. — Това наистина е клетката, която си видял и я намерихме точно там, където ни каза, че е била. Интересното е, че Ма Туан Лин е направил отпечатък на стар каменен релеф, изобразяващ клетка като тази. На гърба на отпечатъка е написал нещо, от което може да се съди, че е намерил още осем подобни клетки. Може да се направи правдоподобното заключение, че ги е дал на съдружниците си в някакъв бизнес. Едната открихме у Мао Оу-хси, заради което и отидохме у тях. След убийството клетката беше открадната от друго чудовище. То представляваше човек, наподобяващ маймуна, като онази в дворцовата менажерия, с която толкова се гордее Императорът — сребърно сива козина на челото, светлосини бузи, червен нос и жълта брада. Очите бяха дълбоки и засенчени, а погледът — високоинтелигентен.

Небесният господар кимна:

— Мандрил, ако изключим интелигентността. Защо казваш „човек, наподобяващ маймуна“?

Господарят Ли сви рамене.

— Доколкото мога да кажа, тялото беше като на среден на ръст, но много силен акробат. Освен това движенията и погледът бяха човешки.

Светецът кимна и каза:

— Това същество не ми говори нищо. Казваш, че е отмъкнало клетката на Мао? И пак имаше жерав?

— Преди да успеем да направим каквото и да било, съществото изскочи през прозореца. Щом стана дума за чудовища, трябва да ти кажа, че таласъмът, който обезглави Ма Туан Лин, е мъртъв и нямам никаква представа каква е връзката му с останалото. Опитвам се да разбера кои са собствениците на другите клетки и докато не си изясня защо чудовищата искат да пя вземат, не мога да кажа нищо определено.

Господарят Ли се облегна назад, а Небесният господар се наведе напред, за да измъкне сноп листа от полираната кутия на масата пред него.

— Не мога да ти кажа защо тези клетки представляват ценност за тях, но мога да ти дам материал за размисъл на тема чудовища — каза той. — Когато бях млад студент, много преди ти да се родиш, ако щеш вярвай, преживях нормалния за младостта период на увлечение по древния шаманизъм. Това е шаманизмът на населението, първоначално живяло по земите на днешен Китай. Разбира се, този шаманизъм е бил практикуван от жреци, чиито вярвания и ритуали до голяма степен са в основата на нашите собствени. Тогава много често попадах на влудяващо мъгляви сведения за малка група шамани, които изглежда са били по-велики от всички останали — супер шамани, ако щеш — тайнствени и недостижими. Към тях са се обръщали само в краен случай. Досега не съм успял да го докажа, Као, но ми се струва, че тайнствените закачулени фигури, изобразени по стените на Ию, са именно те.

— Така ли? — Господарят Ли изглеждаше много) заинтригуван. — Има ли конкретна причина да мислиш така?

— Има една конкретна и една неконкретна причина. Неконкретната е, че за тях се знае, че винаги са били мълчаливи, винаги са изпълнявали тайнствени ритуали с тайнствени предмети, които хората не са били в състояние да разберат. Ако щеш и самата атмосфера в Ию ме кара да мисля същото, а освен това изглежда, че шаманите и Ию са от един и същи период. Конкретната причина е, че са били осем, както осемте фигури в Ию. Наричали са ги „Па ненг чих шиш“.

— Осем ловки мъже — каза Господарят Ли замислено. — Може би освен магьосничество са упражнявали и алхимия, инженерство или астрономия.

— Небесният господар сви рамене.

— Никъде не се споменава с какво точно са се занимавали и се съмнявам, че някой знае. Но навремето попаднах на един извънредно интересен фрагмент, отнасящ се за тях. Тогава го сметнах за примитивен мит, но ми се строи достатъчно интересен, за да го отбележа в записките си.

Светецът взе листата, погледна ги и поклати учудено глава.

— Беше толкова отдавна — продължи той, — че всичко това беше напълно излетяло от мозъка, който ми е останал. Е, когато тръгна за остров Хортензия, поне си спомних, че имам добър архив. Говори се, че преди много, много години, осемте ловки мъже са прибягнали до помощта на осем не много значителни божества демони — братя, макар и много различни на външен вид. Вече не се знае за какво са ги използвали, но има кратко описание за всеки от тях. Ето сега ще разбереш защо си мислех, че съм имал халюцинации.