Остатъкът от деня

Възнамерявах без никакво отлагане да направя опит за втори разговор с мистър Кардинал, но това се оказа невъзможно преди всичко заради пристигането на американския сенатор мистър Луис, който дойде два дни по-рано от очакваното. Бях в стаята си и преглеждах списъците с провизиите, когато безпогрешно различих шума на паркиращи в двора автомобили. Бързо тръгнах нагоре и срещнах мис Кентън в задния коридор — сцена на последното ни спречкване — и може би точно това нещастно съвпадение я импулсира да продължи с детинщините, които бе измислила предния път. Защото, като я попитах кой е пристигнал, мис Кентън профуча покрай мен и подвикна: „Бележка, ако е нещо спешно, мистър Стивънс.“ Това ужасно ме раздразни, ала нямах избор, освен да преглътна.

Помня мистър Луис като човек с внушителни размери и сияйна усмивка, която рядко слизаше от лицето му. Ранната му поява определено създаде неудобство за негова светлост и колегите му, които разчитаха на още ден-два, за да могат спокойно да приключат с подготовката си. Мистър Луис обаче със своята заразителна непринуденост и изявлението по време на вечерята, че Съединените щати „винаги ще бъдат на страната на справедливостта и не се срамуват да признаят, че във Версай са били допуснати грешки“, очевидно до голяма степен спечели доверието на „домашния отбор“. С напредването на вечерта разговорът бавно, но сигурно се пренасочи от предимствата на родната за мистър Луис Пенсилвания към предстоящата конференция, а когато господата палеха пурите си, някои от споделените мнения звучаха не по-малко откровено, отколкото и преди пристигането на американеца. В един момент той се обърна към компанията:

— Съгласен съм с вас, господа, че нашият мистър Дюпон може да бъде крайно непредсказуем. Ала за едно нещо трябва да сме абсолютно сигурни до степен, че можем да се обзаложим. — Наведе се напред и размаха пурата си за по-голяма изразителност. — Дюпон мрази германците. Мразил ги е преди войната, мрази ги и сега със сила, която вие, господа, трудно бихте били в състояние да разберете. — След тези думи мистър Луис отново се облегна назад и сияйната усмивка се върна на лицето му. — Но кажете, господа, нима можем да виним един французин, че мрази германците? В крайна сметка той има всички основания за това, нали?

За кратко на масата се възцари неловко мълчание, докато мистър Луис оглеждаше присъстващите. После лорд Дарлингтън отбеляза:

— Естествено, наличието на известна горчивина е неизбежно. Но ние, англичаните, също сме водили с немците дълги и свирепи битки.

— Само че разликата е, че вие вече не мразите немците. Според французите обаче те са разрушили европейската цивилизация и никакво наказание не е достатъчно сурово за тях. Разбира се, на нас в Щатите тази позиция ни се струва твърде непрактична, ала това, което винаги ме е удивлявало, е как така вие, англичаните, не споделяте възгледите на французите? Както споменахте, Англия също е загубила много в тази война.

Отново настъпи неловко мълчание, преди сър Дейвид да каже колебливо:

— Ние, англичаните, често гледаме по-различно на нещата от французите, мистър Луис.

— А! Може би заради разликата в темперамента.

Стори ми се, че докато изговаряше тези думи, усмивката на мистър Луис стана още по-широка. Той кимна, сякаш много неща най-после му се бяха изяснили, и дръпна от пурата си. Възможно е закъсняла преценка на събитието да оцветява паметта ми, но все мисля, че в този момент аз за пръв път усетих нещо нередно, може би нещо лицемерно в очарователния на вид американец. Ако моите подозрения обаче се бяха събудили, то лорд Дарлингтън очевидно не ги споделяше, защото след още една-две секунди мълчание негова светлост явно взе решение.

— Мистър Луис — каза той, — ще бъда откровен е вас. Мнозинството от англичаните в момента дълбоко презират сегашното поведение на французите. Вие може и да го наричате разлика в темперамента, но аз бих се осмелил да ви подскажа, че става дума за нещо повече. Недостойно е да продължаваш да мразиш врага си така, след като конфликтът е приключил. Щом си съборил противника на тепиха, борбата трябва да свърши, а не да продължиш да го риташ, нали? За нас позицията на французите придобива все по-варварски измерения.

Тези думи сякаш удовлетвориха донякъде мистър Луис. Той промърмори нещо съчувствено и доволно се усмихна на останалите през гъстите кълба дим, които се носеха над масата.