Остатъкът от деня

„Но преди да продължа с благодарностите към нашия домакин, лорд Дарлингтън, има една дреболия, от която искам да облекча съвестта си. Някои може би ще кажат, че не е възпитано така да се облекчаваме точно на масата. — Последва бурен смях. — Аз обаче държа да съм откровен в тези неща. Както е наложително публично и най-официално да изразя признателността си към лорд Дарлингтън, който ни събра и безкрайно много допринесе за царящия в момента дух на единство и добра воля, така, убеден съм, се налага открито да заклеймя всеки, който е дошъл тук да злоупотребява с гостоприемството на нашия домакин и да влага енергията си единствено в опити да сее недоволство и подозрителност. Такива хора са не само обществено несъвместими, в духа на днешния ден те са и изключително опасни.“ Залата отново потъна в гробна тишина. Мосю Дюпон продължи спокойно, ала решително. „Единственият въпрос, който искам да задам на мистър Луис, е следният. До каква степен неговото противно поведение илюстрира отношението на сегашната американска администрация? Дами и господа, нека сам се постарая да дам отговора, защото не бива да се разчита на верен отговор от страна на човек, показал такъв висш пилотаж в измамата през последните няколко дни. И така, ще се опитам да се досетя. Разбира се, Америка не е безразлична дали ще й бъде изплатен дългът, в случай че се замразят германските репарации. Аз обаче имах възможност през последните шест месеца да обсъждам този въпрос с няколко изключително високопоставени американски администратори и съм останал с впечатлението, че мисленето в тази страна е много по-далновидно от това на техния тук присъстващ сънародник. Всички ние, които болеем за бъдещото добруване на Европа, трябва да сме спокойни от факта, че сега мистър Луис — как да се изразя? — едва ли е факторът, какъвто е бил някога. Може би ще ме сметнете за твърде груб, че изричам тези неща открито. Истината, дами и господа, е, че съм прекалено жалостив. Защото ще се въздържа да споделя какво този господин ми говореше — за всички вас. Без да споменавам за нетактичността и безочието, с които го правеше. Но стига укори. Дойде време да благодарим. Нека всички ние, дами и господа, вдигнем чаши за лорд Дарлингтън.“

Докато говореше, мосю Дюпон нито веднъж не погледна към мистър Луис, а и всички останали, когато седнаха след наздравицата за домакина, прилежно отбягваха да извръщат очи в неговата посока. Известно време цареше неловко мълчание, най-после американецът се изправи на крака. По устните му играеше обичайната приятна усмивка.

— Ами, след като всички произнасят речи, не виждам защо и аз да не го направя — започна той и от гласа му веднага пролича, че здраво си е пийнал. — Няма да коментирам глупостите, изречени от нашия френски приятел. Просто смятам да ги игнорирам напълно. Досега много хора са се опитвали да ме натопят, ала държа да ви уведомя, дами и господа, че малцина са успелите. Наистина малцина. — Мистър Луис замълча и сякаш се чудеше как да продължи. След малко обаче отново се усмихна и каза: — Както вече споменах, нямам намерение да си хабя приказките по адрес на нашия френски приятел. И все пак държа да ви заявя нещо. След като всички сме толкова откровени, аз също ще бъда откровен. Ще ме прощавате, господа, но вие сте едни наивни мечтатели. И ако не настоявахте да се бъркате в големите световни проблеми, дори щяхте да бъдете симпатични. Да вземем за пример нашия прекрасен домакин. Какъв е той? Той е джентълмен. Вярвам, че никой от вас не би се осмелил да го оспори. Класически английски джентълмен. Благопристоен, честен, добронамерен. Негова светлост обаче е аматьор. — След тази дума американецът спря и огледа присъстващите. — Той е аматьор, а международното положение днес вече не е за джентълмени аматьори. И колкото по-скоро вие, европейците, осъзнаете това, толкова по-добре. Мога ли да попитам всички вас, все благопристойни и добронамерени джентълмени, имате ли изобщо представа в какво се е превърнал светът? Времето, когато можехте да решавате проблемите с благородните си пориви, безвъзвратно отмина. Само че вие в Европа очевидно не сте го схванали. Джентълмени от рода на нашия любезен домакин все още смятат, че могат да се бъркат в неща, от които нищо не разбират. Толкова глупости се наговориха тук през изминалите два дни. Добронамерени, наивни глупости. Вие, европейците, явно се нуждаете от професионалисти, които да ви вършат работата. Не го ли осъзнаете скоро, провалът ви е сигурен. Тост, господа. Искам да вдигна тост. За професионализма.

Всички зашеметени мълчаха и никой не помръдваше. Мистър Луис сви рамене, вдигна чаша към цялата компания, отпи и седна на мястото си. Веднага след това се изправи лорд Дарлингтън.