Остатъкът от деня

И тъй като очакваха хер Рибентроп след около час, негова светлост предложи на госта си да го разведе из Дарлингтън Хол — стратегия, която беше помагала на доста изнервени гости да се отпуснат. В случая обаче, докато си вършех работата, постоянно чувах лорд Халифакс, чийто глас долиташе от различни части на къщата, да продължава да изразява съмненията си за изхода на вечерта, а лорд Дарлингтън се опитваше да го успокои. Ала в един момент гостът възкликна: „Господи, Дарлингтън, среброто в тази къща просто е възхитително.“ Естествено, думите ми доставиха огромно удоволствие, но истинското удовлетворение, свързано с този епизод, дойде два-три дни по-късно, когато господарят ми подметна: „Между другото, Стивънс, лорд Халифакс здравата се впечатли от среброто. Настроението му се подобри.“ Съвсем ясно си спомням, че негова светлост каза точно това. Следователно изобщо не си измислям, че видът на среброто бе направил дребен и все пак значителен принос към намаляване на напрежението между хер Рибентроп и лорд Халифакс тогава.

Може би тук е мястото да спомена нещо и по адрес на хер Рибентроп. Днес, разбира се, всеобщо възприетото мнение е, че той е бил голям измамник: че Хитлер е държал по онова време Англия да бъде заблуждавана колкото се може по-дълго за истинските му намерения и че основната мисия на хер Рибентроп в нашата страна е била да поддържа тази измама. Както казах, това е разпространеното мнение и аз не желая да се разграничавам от него. Само че страшно се дразня, когато трябва да слушам хората, които говорят така, сякаш те самите никога не са били заблудени от хер Рибентроп — сякаш единствено лорд Дарлингтън е вярвал, че немецът е почтен джентълмен, и е влизал в работни взаимоотношения с него. Истината е, че през трийсетте години хер Рибентроп беше една много добре приета, дори привлекателна фигура в най-известните английски къщи. Особено през 1936–1937 г. разговорите в помещението за слугите постоянно се въртяха около „немския посланик“ и от това, което гостуващите слуги разказваха, беше съвсем ясно, че доста от най-видните дами и господа в страната буквално са били запленени от него. Затова днес толкова се дразня, като чувам същите хора да говорят за онези времена и да сипят какво ли не по адрес на негова светлост. Само хвърлете един поглед на списъците с гостите им и огромното им двуличие веднага ще лъсне. Ще се види не само колко пъти хер Рибентроп е вечерял и на техните маси, но и колко често е бил почетният гост на подобни събирания.

Освен това ще чуете тези личности да говорят така, сякаш лорд Дарлингтън е правил нещо необичайно, като е приемал гостоприемство от нацистите по време на няколкото му посещения в Германия. Убеден съм, че няма да са чак толкова словоохотливи, ако „Таймс“ например публикува дори само един от списъците с гостите на банкетите, които немците даваха по време на Нюрнбергското рали. Истината е, че най-висшестоящите и уважавани англичани се възползваха от гостоприемството на германските лидери, и аз лично мога да свидетелствам, че мнозинството от тях се завръщаха, изпълнени с възхищение, и не можеха да се нахвалят от домакините. И всеки, който се опитва да ни внуши, че лорд Дарлингтън е влизал в тайна връзка с известен неприятел, просто практично забравя какъв беше действителният климат в онова време.

Държа да кажа още и какви мръсни лъжи са твърденията, че господарят ми е бил антисемит или пък че е поддържал тесни контакти с организации от рода на Британския фашистки съюз. Подобни приказки могат да излязат от устата единствено на хора, които нямат никаква представа що за човек беше негова светлост. Лорд Дарлингтън се отвращаваше от антисемитизма. Лично аз няколко пъти съм го чувал да изразява възмущението си по повод нечии антисемитски изказвания. А изявленията, че никога не е допускал евреи да гостуват в къщата му или пък да бъдат наемани като служители, са напълно неоснователни. Изключение прави един много дребен епизод, станал през трийсетте, който беше раздухан до невероятни размери. А що се отнася до Британския фашистки съюз, ще заявя, че всички приказки, свързващи негова светлост с такива хора, са пълна нелепица. Сър Осуалд Мозли, лидерът на „черноризците“, е посещавал Дарлингтън Хол най-много три пъти, и то в зората на организацията, преди да се прояви истинската й същност. Веднага щом отблъскващата страна на черноризкото движение стана ясна — и държа да подчертая, че негова светлост я забеляза много по-рано от някои други, — лорд Дарлингтън прекъсна всякакви контакти с него.