Остатъкът от деня

Така например напоследък, щом можех да отделя по малко време, свикнах да пускам радиото в стаята си. Това обикновено ставаше, когато мистър Фарадей отсъстваше вечерно време. Програмата, която слушам, се нарича „Два пъти седмично или повече“ и всъщност се излъчва три пъти всяка седмица. Участват двама души, които поднасят хумористични коментари на различни теми, повдигнати в писма на слушателите. Спрял съм се точно на нея, защото духовитостите никога не нарушават добрия тон и според мен като идея не се отличават много от това, което, смятам, мистър Фарадей очаква от мен. Заимствах хрумвания от програмата и си измислих едно просто упражнение, което се стремя да правя поне по веднъж на ден: удаде ли ми се подходящ повод, съчинявам три остроумни забележки, като се базирам на заобикалящата ме в момента обстановка. Или като вариация на същото упражнение може да се опитам да измисля три остроумия въз основа на събитията от последния един час.

В такъв случай положително ще разберете разочарованието ми, свързано със снощния духовит отговор. Отначало си помислих, че скромният му успех се дължи на факта, че не бях го казал достатъчно ясно. След като си легнах обаче, изведнъж ми хрумна, че може и да съм обидил хората. Шегата ми лесно би могла да се изтълкува и по този начин — сравнявам жената на съдържателя с петел — нещо, за което изобщо не се бях сетил. Мисълта продължи да ме измъчва и дори реших на сутринта да се извиня на човека. Отношението му към мен, докато ми сервираше закуската обаче, беше безкрайно дружелюбно и в крайна сметка прецених, че не бива да засягам темата.

Но този дребен епизод прекрасно доказва колко рискува човек, когато се шегува. Самата същност на остроумния отговор е такава, че често нямаш време да претеглиш всички последици, и ако не притежаваш достатъчно опит и умение, има опасност да наговориш безброй неподходящи неща. Нямам основание да се притеснявам, че това е област, в която не бих напреднал, стига да разполагам с време да се упражнявам. Ала тъй като риск определено съществува, реших, че е най-добре поне засега да не правя подобни експерименти пред мистър Фарадей, преди достатъчно да съм овладял и тези тънкости.

Все пак с известно съжаление мога да ви уведомя, че онова, което местните хора бяха предсказали под формата на шега — че шумът отдолу няма да ме остави да спя, — се оказа самата истина. Действително ханджийката не крещеше, но пък не спираше да говори до късно през нощта, докато двамата с мъжа й шетаха из кръчмата, и отново от ранна утрин. Аз обаче бях готов да простя на работливото семейство, защото явно и двамата бяха хора със здрави трудови навици и шумът се дължеше именно на това. Да не говорим, че съществуваше и проблемът с несполучливото ми остроумие. Така че с нищо не дадох да се разбере, че сънят ми е бил смущаван, благодарих на ханджията и потеглих към известния с пазара си град Тонтън.

Може би щеше да е по-добре, ако бях дошъл да преспя тук, където седя тази сутрин и се наслаждавам на чаша хубав чай. Защото табелката отвън съобщава, че заведението предлага не само „чай, закуски и сладкиши“, но и „чисти, тихи и удобни стаи“. Намира се на главната улица на Тонтън, близо до пазарния площад, и представлява малко хлътнала назад сграда, цялата външна фасада на която е обкована с тъмни, тежки дървени греди. В момента седя в просторната чайна, облицована с дъбова ламперия и с достатъчно маси да се настанят поне две дузини гости, без да се създаде усещане за претъпканост. Две дружелюбни момичета стоят зад тезгяха, на който са изложени разнообразни торти и сладкиши. С една дума, това е прекрасно място да изпиеш сутрешния си чай, ала за мое учудване много малко от жителите на Тонтън са пожелали да се възползват. В момента компания ми правят само две възрастни дами, избрали маса до отсрещната стена, и мъж — може би пенсиониран фермер, — седнал край един от големите еркерни прозорци. Не мога да го разгледам подробно, защото яркото утринно слънце го превръща само в силует. Забелязвам обаче, че си чете вестника, като постоянно вдига глава и поглежда навън. Отначало помислих, че очаква някого, но после реших, че просто желае да поздрави познатите си, които минават покрай прозореца.