Остров Тамбукту

Когато отговорих на многобройните му въпроси, той каза пресилено усмихнат:

— Ние сме съюзници с вас. България се присъедини към оста20 — известно ли ви е това? Да? О кей! Да отидем да се почерпим, съюзнико… Но преди това да се запознаем. Капитан Сигемицу. А вашето име! Антон? О кей!…

Влязохме в тясната столова на подводницата, осветена само с една електрическа крушка, която процеждаше оскъдна жълтеникава светлина. Малката масичка, до която седнахме, беше завинтена за пода. Столовете също бяха железни и неподвижни. Един шишкав моряк в бяла престилка ни донесе сандвичи от пушена риба и бутилка вино. Сандвичите миришеха на пушек, но виното наистина беше хубаво, с вкуса на френското бордо, но с етикет на Филипинските острови … Когато чукнахме чашите, капитанът каза, че главното не е в пиенето, а в чукането — и ние още веднъж се чукнахме.

— Нали сме съюзници — добави той усмихнат. Да, той няма да ме третира като пленник, а като съюзник. И аз трябва да се отнасям към него с доверие, като към съюзник. На нас ни предстои обща работа. Да, да, обща, полезна работа… Какво се иска от мен? Само едно: да се върна на острова и да придумам главатаря на племето да прекрати съпротивата. Всички туземци да се върнат по домовете си и да се отдадат на мирен труд. Това е най-разумното, което диваците могат да направят. Трябва да обясня на главатаря, че всяка съпротива ще бъде безполезна. Все едно, диваците ще бъдат победени и тогава цялото племе заедно с жените и децата ще бъде унищожено до крак. Островът е нужен на Япония. Той ще бъде превърнат във военна морска база. Японците ще прекъснат пътя на американските кораби, които пренасят оръжие за Русия през Персийския залив. След това ще прекъснат пътя и на английските кораби за Индия и Зондските острови. Британският лъв с проскубана грива ще бъде затворен в клетката на неговия малък остров и там ще бъде доубит напълно.

— Аз ви казвам всичко това — заяви капитан Сигемицу, — за да разберете колко важен е за нас сега тоя остров. Постарайте се да обясните това на племето. Нека всички разберат, че работата е много сериозна и аз няма да се шегувам.

— Добре, ще обясня това на главатаря — казах аз. — А какво става с Русия? Ние бяхме откъснати от света почти цяла година и нищо не знаем.

— Германските войски са в Сталинград — отвърна капитанът.

— А Москва и Ленинград?

Капитанът мрачно каза:

— Когато германците стигнат Урал, Москва и Ленинград сами ще се предадат. — И като се сети, че е казал повече, отколкото трябва да се каже на един „съюзник“, той продължи: — Както виждате, аз съм напълно откровен с вас и не крия, че този малък остров има голямо значение за нашата окончателна победа. Трябва на всяка цена да убедите главатаря да спре съпротивата. Ако е нужно, обещайте му подкуп. Чел съм някъде, че диваците дават мило и драго само за една проста дрънкулка.

Спомних си дрънкулките на Смит и казах:

— Напротив, туземците са неподкупни. Те са големи патриоти.

— Патриоти? Разсмивате ме, сър… — И той наистина се засмя, като друсаше широките си рамене. Жълтите му зъби неприятно святкаха. После изведнъж стана сериозен и мрачно добави: — Ако не се подчинят, ще ги изтребя до крак. Кажете това на главатаря. Аз имам достатъчно войници и оръжие за една сбирщина от две хиляди души.

Чувствувах как възмущението се надигаше в мен. Помъчих се да го потисна и попитах:

— А какво мислите да правите с двамата англичани?

— Ах, да… Добре, че ми напомнихте. Вярно ли е, че оня дангалак е член на английската Камара на общините?

— Не зная. Възможно е … Той е богат индустриалец, има плантации на Кокосовите острови.

— А истина ли е, че другият бил капитан на неговата яхта?

— Истина е.

— Добре! — кисело се усмихна капитанът. — Членът на английската Камара на общините ще чисти клозетите, а на моряка ще дам почетна работа: той ще бели картофи и ще мие съдовете в кухнята. — Като изпи чашата си на един дъх, той неочаквано стана и каза: — И тъй, решено. Сега ще ви дам бележка, с която ще можете свободно да се движите из острова във всяко време на денонощието. Ако стане нужда, моите войници ще ви оказват съдействие. От този момент вие сте под закрилата на японското знаме и войник на царя-слънце. Ако завършите успешно преговорите с главатаря, ще получите награда. Но ако освен това доведете главатаря на подводницата, ще окачите на гърдите си златния медал. Пожелавам ви успех, съюзнико!

Той ми подаде ръка и отиде в кабината си, без дори да ме попита дали съм съгласен да играя ролята на посредник, или не.

II

Двама моряци ме откараха на брега. Тук още кипеше работа: японците разковаваха сандъците с патрони, други сглобяваха няколко тежки картечници, чиито триножници бяха потънали дълбоко в пясъка, трети копаеха картечни гнезда на близките височини. По всичко личеше, че японците се страхуваха от нападение и се готвеха за отбрана.

Тук заварих и първожреца — той все още изхвърляше водата от лодките. Като ме видя, изтича при мен и почна да хленчи: