Освободена любов

Внезапно се намръщи и погледна към вратата. След миг избърса страните си и каза:

— Изненадан съм, че не влезе направо.

Вратата се отвори без помощта на ничия ръка. Скрайб Върджин стоеше в коридора, покрита от глава до пети с черната си роба.

— Не бях сигурна дали съм добре дошла — отговори тя тихо и влезе в стаята.

Той не повдигна глава от възглавницата. Нямаше желание да я поздравява.

— Знаеш колко си добре дошла.

— Така е. Ще пристъпя към целта на посещението си. Имам подарък за теб.

— Не го искам.

— Напротив. Искаш го.

— Майната ти. — Главата й под робата като че клюмна. Не че го интересуваше дали чувствата й са наранени. — Върви си.

— Ще искаш…

Той се изправи рязко.

— Ти ми отне това, което исках.

Призрачна фигура прекрачи през прага.

— Ви…?

— И сега ти го връщам — отвърна Скрайб Върджин. — По един или друг начин.

Вишъс не чу нито дума от казаното, защото не можеше да възприеме това, което виждаха очите му. Това беше Джейн… в известен смисъл. Беше лицето на Джейн и тялото на Джейн, но тя беше прозрачно видение.

— Джейн?

Преди да се дематериализира, Скрайб Върджин промълви:

— Не е нужно да ми благодариш. Само знай, че проклятието ти е начинът да я докосваш. Довиждане.

Като за повторно събиране на влюбени, тази среща беше странна и неловка.

И не само защото Джейн можеше да бъде определена като дух.

Вишъс изглеждаше готов да загуби съзнание. Което я нарани. Беше напълно възможно да не я хареса такава и какво щеше да стане с нея тогава? Когато Скрайб Върджин я беше посетила в рая или каквото и да беше това място, и й беше дала възможността да се завърне, дори не се наложи да се замисля за отговора. Но сега, изправена пред неговия шок, не беше сигурна дали е направила верния избор.

Той стана от леглото, пристъпи към нея и неуверено докосна лицето й с искрящата си ръка. Тя се притисна към топлата му длан.

— Ти ли си? — попита той дрезгаво.

Тя кимна и протегна ръка към леко зачервеното му лице.

— Плакал си.

Той хвана ръката й.

— Мога да те почувствам.

— Аз също.

Той докосна врата й, раменете й, гръдната й кост. Вдигна ръката й и я погледна… по-точно погледна през нея.

— Мога да сядам на разни места — каза тя без определена причина. — Искам да кажа… Докато чаках в коридора, седнах на дивана. Наместих една картина на стената. Сложих една монета в чинийката с дребни. Взех едно списание. Чувството е малко странно, но е достатъчно само да се концентрирам. — По дяволите. Какви ги дрънкаше. — Скрайб Върджин каза, че мога да се храня, но не е нужно. Каза, че… мога също и да пия. Не съм сигурна как точно става, но тя очевидно знае. Както и да е. Ще отнеме известно време да свикна, но…

Той зарови ръка в косата й и тя се почувства точно както преди. Несъществуващото й тяло регистрираше усещания, както го беше правило преди.

Той се намръщи и погледна надолу ядосано.

— Тя каза, че се изисква жертва, за да върнеш някого. Какво й даде? Каква сделка сключи?

— Какво имаш предвид?

— Тя не дава нищо, без да поиска друго в замяна. Какво взе от теб?

— Нищо. Не ми е искала нищо.

Той поклати глава и изглежда се канеше да заговори. Но после я обгърна с масивните си ръце и я притисна към треперещото си, излъчващо топлина тяло. За разлика от всички други обстоятелства, при които трябваше да се съсредоточи, за да усеща предметите, с Ви се случи от само себе си. Опряна в него, нямаше усещането за безплътност, без да е необходимо да полага каквито и да било усилия.

Личеше, че плаче, по начина му на дишане и по това как се притискаше в нея, но тя знаеше, че ако опита да го успокои с думи, той щеше да спре на мига. Затова просто го прегърна и го остави да продължи.

Тя самата едва се крепеше да не рухне емоционално.

— Мислех, че вече никога няма да правя това — заговори той с пресекващ глас.

Джейн затвори очи и го стисна здраво, като мислеше за онзи момент в мъглата, когато се беше отказала от него. Ако не го беше направила, сега нямаше да са заедно, нали така?

Майната й на свободната воля, помисли си тя. Съдбата беше тази, която имаше значение, въпреки че можеше да е много болезнена на пръв поглед. Защото любовта в различните си форми винаги бе трайна. Тя беше безкрайна. Вечна. Тя беше тази, която устояваше на времето. Нямаше представа кой или какво е Скрайб Върджин. Не знаеше къде е била самата тя и как така се върна. Но знаеше едно.

— Ти беше прав — каза тя, опряла лице в гърдите на Ви.

— За какво?

— Вярвам в Бог.

53.

На следващата вечер Джон нямаше часове и седна заедно с братята за Първото хранене. Настроението в къщата се беше подобрило осезаемо в сравнение с последните няколко седмици. Но той със сигурност не споделяше общата еуфория.

— Така че — говореше Фюри, — отидох при Скрайб Върджин и й казах за патрона.

— Мили боже. Директрис. — Вишъс се наведе напред, без да пуска ръката на Джейн. — Реших, че е бил лесър.