Читаем Освободена любов полностью

Ви не се отделяше от своята лекарка, сякаш се страхуваше тя да не изчезне. Което донякъде беше разбираемо. Джон се опитваше да не се взира в нея, но беше трудно. Носеше една от тениските на Ви и чифт сини джинси и ги изпълваше нормално. Но намиращото се вътре беше… дух, по негови предположения.

— Разбира се, че така ще решиш — отговори Фюри и се обърна към Бела, за да й подаде съда с маслото. — Всички така мислехме. Но тази жена е имала сериозен мотив. Искала е да продължи да командва, а с появата на Примейл на сцената това няма как да се случи. Класически сценарий.

Джон хвърли поглед към мълчаливата блондинка от другата страна на Фюри. Избраницата наистина беше красива, с ефирната хубост, присъща на ангелите. От нея се излъчваше неземно сияние. Но не беше щастлива. Хранеше се със сведен поглед.

Освен когато очите й се насочваха към Фюри. А това се случваше, когато той заговореше или погледнеше към Бела.

От челото на масата прозвуча суровият глас на Рот.

— Директрис трябва да умре.

Фюри се прокашля и взе обратно съда с масло от Бела.

— Смятай го за сторено, господарю.

Мили боже. Нима Фюри…

— Добре. — Рот кимна с разбиране и одобрение. — Кой ще я замести?

— Скрайб Върджин ме попита кого искам да избера за поста, но не познавам…

— Амалия — произнесе русата Избраница. Всички глави се обърнаха към нея.

— Моля? — попита Фюри. — Какво каза?

Когато заговори, гласът й беше прекрасен. Звънлив, нежен и мелодичен.

— Ако не е неуважително, бих ли могла да предложа Избраницата Амалия? Тя е сърдечна, мила и с подходящо старшинство.

Жълтите очи на Фюри изучаваха жената, но изражението му беше резервирано, като че не знаеше какво да каже или как да постъпи.

— Тогава тя е тази, която ще посоча. Благодаря ти.

За миг тя вдигна поглед към него и лицето й порозовя. Но Фюри отклони очи и тя направи същото.

— Всички ще почиваме тази нощ — заяви Рот рязко. — Имаме нужда да се прегрупираме.

Рейдж изръмжа от другия край на масата.

— Пак ли ще ни караш да играем „Монополи“?

— Да. — От страна на Братството се разнесе дружен стон, който Рот напълно игнорира. — Веднага след вечеря.

— Има нещо, което трябва да свърша — каза Ви. — Ще се върна възможно най-скоро.

— Добре, но няма да можеш да използваш фигурката на кучето или обувката. Те винаги се избират първи.

— Ще го преживея.

Фриц влезе с огромен поднос със сладкиш „Печена Аляска“16.

— Може би ще желаете десерт? — попита догенът усмихнато.

Всички отговориха като един.

— Да, моля.

Джон остави салфетката си и помоли да бъде извинен. След кимането на Бет стана от масата и се запъти към тунела под главното стълбище. Разходката до тренировъчния център не отне много време, още повече че походката му се бе стабилизирала и той започваше да се чувства все по-комфортно в тялото си.

Стигна до кабинета на Тор и се стегна, преди да огледа наоколо. Нищо не се беше променило след изчезването на брата. Само дето грозният зелен стол сега беше в кабинета на Рот. Иначе всичко си беше същото.

Джон отиде зад бюрото и седна. Наоколо бяха разпръснати документи и папки. На някои имаше залепени листчета, върху които Зи беше писал разни неща с присъщата му съзнателност.

Сложи ръце на страничните облегалки и ги задвижи напред-назад.

Мразеше начина, по който се чувстваше в момента.

Мразеше се, задето е ядосан, че Ви си получи Джейн обратно, докато Тор беше загубил Уелси завинаги. Но не беше честно. И то не само към Тор. Би се радвал да има духа на Уелси в живота си. Щеше да е хубаво единствената майка, която познаваше, да бъде около него.

Ви беше получил тази благодат.

А също и Рейдж. С Мери.

Какво ги правеше толкова специални?

Обхвана главата си с ръце. Чувстваше се като отвратителна личност. Да завиждаш на нечие щастие и късмет, бе нещо ужасно. Особено ако ги обичаш. Но така силно му липсваше Тор и толкова горчиво скърбеше за Уелси, че…

— Здравей.

Джон вдигна поглед. Зи стоеше насред кабинета, макар че само Бог знаеше как беше влязъл, без да издаде нито звук.

— Какво се върти в главата ти, Джон?

— Нищо.

— Да опитаме ли отново?

Джон поклати глава и погледна надолу. Случайно забеляза, че досието на Леш лежеше най-отгоре в купчината, и се замисли за него. Предстоеше им сблъсък. Беше само въпрос на време.

— Знаеш ли — заговори Зи, — все се чудех защо аз, а не Фюри.

Джон вдигна глава намръщен.

— Да, чудех се защо отвлякоха мен и преживях всичко онова. И не само аз съм си задавал този въпрос. Фюри още не може да си прости, че се случи с мен, а не с него. — Зи притисна ръце към гърдите си. — Проблемът е, че ако започнеш да се чудиш защо нещо се случва с един, а не с друг, това не те отвежда никъде.

— Искам Уелси да се върне.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме