Откуп

— Някои дами са особено добри в това — подхвърлих иронично. — Доколкото си спомням, ти спечели поне три поощрения за впускане в действие. А, не, чакай — това бяха дисциплинарни рапорти, подадени, защото си забравила да кажеш на отговорното лице, че поемаш отговорност.

— Не бяха дисциплинарни рапорти — ядоса се Кайли.

— Бяха чисто и просто бюрократични глупости…

Кметът отвори вратата и прекъсна излиянията й:

— Бюрократичните глупости са силно недооценени. В някои кръгове се смятат за форма на изкуството — допълни тя. — На мен самата току-що ми се наложи да кажа на най-богатия си поддръжник, че синът му е бил пиян, държи се враждебно и отказва да сътрудничи на полицията в първото разследване на убийство при моята едва прохождаща администрация.

Влязохме и затворихме вратата.

— Как го прие старият? — попита Кайли.

— За своя чест Хъч е истински разстроен от смъртта на Питър и увери, че ще направи всичко, за да ни помогне да намерим убиеца. Уведомих го, че двамата водещи детективи веднага ще го посетят, за да му зададат някои въпроси.

— Казахте ли му, че търсим внука му? — попитах.

— Не. Това е работа на полицията, а не политика. Освен това мисля, че трябва да сте при него, за да видите сами първата му реакция, когато му съобщите лошата вест.

Започвах да си мисля, че Кайли беше права. Сайкс беше много проницателна, изключително ефективна и възхитително човечна. Може би жените трябваше да поемат ръководството на света за няколкостотин години, за да разберем дали не могат да прецакат нещата по-лошо от мъжете.

— Благодаря ви, госпожо кмет — кимнах. — Много ни помогнахте.

— Търсете ме винаги когато имате нужда — каза тя. — Сериозно ви говоря. Но ми направете една услуга — не бъдете прекалено твърди с него. Това място започва да ми допада. Може би ще поискам някой ден да продължа да съм тук и тогава определено ще ми трябва Хъч Олдън на моя страна.

21.

Пет минути след като ченгетата си тръгнаха, Хънтър Олдън допи втората си бутилка вино и съобщи на Джанел, че ще подремне.

Събуди се два часа по-късно, изкъпа се, отиде в кабинета си и си пусна „Лаваца Еспресо Класико“ от машината „Кьориг“. Сънят и кафето помогнаха и когато седна зад бюрото си, отпивайки от третата си чаша, започна да усеща как мозъкът му възвръща силите си.

Опита да сглоби късчетата на пъзела. Първи факт:

Някой можеше да е отвлякъл Трип.

Богатите семейства винаги бяха на прицел. Затова си беше направил застраховка „Отвличане и откуп“. За по-малко от двадесет хиляди долара годишно О & О покритието за Трип беше до десет милиона. Ако ставаше дума просто за отвличане, каза си той, щях да се обадя на полицията и да платя на похитителите от джоба на застрахователната си компания. Ала имаше и втори факт:

Този, който беше отвлякъл Трип, знаеше за проекта „Гутенберг“.

Това ставаше ясно от бележката от пет думи, доставена с главата на Питър. А това беше нещо повече от отвличане. Беше изнудване.

Знаеше, че в „Гутенберг“ участват и други инвеститори, но нямаше представа кои са те, а те от своя страна не знаеха за него. Йост, адвокатът, също не можеше да стои зад отвличането. Той беше чиновник, а не похитител. Значи, оставаше безименният рус мъж, който организираше цялата операция. Хънтър нямаше представа кой е той, откъде се бе появил или къде по света можеше да бъде сега. Но логично за момента той беше единственият заподозрян.

Вратата на кабинета му се отвори. Влезе Джанел.

— Успя ли да поспиш? — попита тя.

— Някой и друг час.

Джанел се настани в коженото кресло от другата страна на бюрото му.

— Да ти донеса ли нещо за вечеря? — предложи тя.

— Точно сега ми е нужно само кафе. Ти искаш ли?

— Не… Всъщност добре, може би само да опитам от твоето.

Той й подаде чашата. Знаеше, че не я интересува вкусът на кафето. А единствено как миришеше.

Тя вдъхна дълбоко и отпи.

— Ммм — възхити се. — Превъзходно е.

Което в превод означаваше: без алкохол.

— Мога ли да попитам какво се случи одеве долу, при басейна? — продължи Джанел.

— Нищо, за което да трябва да се тревожиш. Всичко е под контрол.

— Тогава къде е Трип?

— Нали чу ченгетата — отишъл до Рочестър, за да снима още роднини.

— О, имаш предвид чичо Гавин и леля Луси.

Хънтър кимна.

— Точно така.

— Току-що се обадих на Гавин — каза Джанел. — Те с Луси са в Атлантик Сити. Там са още от преди Нова година и няма да се приберат вкъщи до събота. Затова нека те попитам отново — къде е Трип? Не се обажда и не си вдига телефона.

— За Бога, Джанел, снощи ми говореше, че бил голямо момче — престани да го преследваш.

— Снощи Питър Шевалие не беше убит. А ченгетата не бяха идвали да търсят Трип. Снощи ти просто се занимаваше със задачите си, а сега криеш нещо.

— Глупости, какво да крия…

— Тогава чий е този мобилен телефон? — прекъсна го тя, сочейки евтиното апаратче на бюрото.

— Мой — заяви Хънтър.

— Но не го вдигаш, когато ченгетата са в стаята? Ами ако звънне сега? Ще отговориш ли, докато съм в стаята?

Гласът на Хънтър изтъня.