Откуп

— А аз ви казах тази сутрин, че Питър Шевалие беше женкар. Има дузина ревниви съпрузи и гаджета, които биха се радвали да му клъцнат главата и топките. Това е вашата следа. Що се отнася до моя син, обещах ви, че когато се чуя с него, ще го накарам да ви се обади. Фактът, че се връщате няколко часа по-късно да ми досаждате със същите въпроси, граничи с тормоз. Разбирате ли го, или ще помогне, ако се обадя на вашите началници, за да ви го обяснят?

Преди Кайли или аз да отговорим, един от мобилните телефони, поставени на кърпата, звънна. Не онзи с кожения калъф с инициали ХХО, а евтиният боклук с капаче от AT & T, който можеше да се купи от „БестБай“ за двайсет долара.

Сайлъс скочи. Хънтър го изгледа, но не се помръдна.

— Искаш ли аз да отговоря? — попита след третото иззвъняване Джанел.

— Остави го — каза Хънтър, — но ще ти бъда много благодарен, ако покажеш на двамата полицаи външната врата.

Последва нов звън, но Хънтър не трепна. Втренчи се в нас над ръба на винената чаша, без да обръща внимание на телефона.

— Благодаря ви за отделеното време, господин Олдън — изрекох умишлено бавно.

Двамата с Кайли не си тръгвахме.

— Разбираме, че денят ви е бил напрегнат — допълни тя.

Телефонът иззвъня още два пъти. После престана.

— Ще поддържаме връзка — казах, очаквайки евтиното апаратче да звънне отново. Но не стана.

Взехме асансьора за горния етаж с Джанел.

— Трябва да извините съпруга ми — каза тя. — Той е много разстроен от смъртта на Питър.

— Напълно го разбираме. — Отговорът ми беше същата пълна глупост като нейното обяснение за поведението на Олдън. — Знаете ли къде е синът ви?

— Не, но той е на осемнайсет. Не мога постоянно… — Джанел преглътна останалата част от отговора си.

— Свърза ли се с вас снощи?

— Не — поклати глава тя. И повтори: — Не.

— Важно е да говорим с него — казах. — Ето визитката ми. Ако се чуете, моля кажете му да ми позвъни.

— Непременно — обеща тя и ме заслепи с усмивка на победителка в конкурс за красота.

Дотук нашето разследване не беше постигнало много, но бях разбрал със сигурност едно нещо. От всички хора, които ме бяха лъгали днес, Джанел Олдън несъмнено беше най-красивата.

19.

Човекът, който знаеше единствената тайна, способна да разруши живота на Хънтър Олдън, неговото дело, както и цялата му финансова империя, седеше в своята „Субару Аутбек“ с включено отопление и наблюдаваше кой влиза и излиза от дома на Източна осемдесет и първа улица.

Нямаше представа кой е ниският мъж с аудито, но тежкарските регистрационни табели бяха подходящо начало. Потърси в „Гугъл“ СДБ и попадна на разнообразни абревиатури: агенция за таланти в Лос Анджелис; уебсайт на училищния район Белойт, Уисконсин. И след това удари в десетката — „СДБ Разследвания и услуги“, Ню Йорк. Снимката на основателя Сайлъс Дейвид Блекстоун се мъдреше на началната страница. Дребният господин Б. беше частен детектив.

Двете ченгета, появили се десетина минути по-късно, бяха много по-лесни за идентифициране. Детективите Зак Джордан и Кайли Макдоналд бяха излизали два пъти по първите страници на вестниците след разкриването на двама от най-известните серийни убийци в историята на Ню Йорк — първо Хамелеона, а след това и Хазмат.

Убийството на Питър Шевалие също беше по първите страници. За да си там, трябва да има кръв, а обезглавено тяло в парка винаги помага вестниците да се продават. Но човекът в субаруто не се интересуваше дали ще стане герой на репортажи. Той не убиваше за слава. Целта му беше само да направи пари — и по-точно сто милиона.

Искаше му се да види лицето на Хънтър Олдън, когато чуеше тази сума. Обаждането на евтиния телефон, докато ченгетата бяха в къщата, не влизаше в първоначалния му план. Беше плод на чисто вдъхновение. Лека импровизация. Олдън не би посмял да отговори, докато Джордан и Макдоналд му дишаха във врата. Те си тръгнаха само няколко минути след позвъняването, очевидно изритани от маниака по контрола, който отчаяно се опитваше да контролира нещо.

Двете ченгета бяха достатъчно опитни, за да разберат, че Трип е отвлечен, но без официална жалба от Олдън бяха с вързани ръце заради правилата на Нюйоркската полиция, които ги задължаваха да стоят настрана.

Сайлъс Блекстоун, от друга страна, беше наемник, който се придържаше към собствените си правила. СДБ щеше да създава неприятности.

Ала мъжът в субаруто беше подготвен за тях. Свръхподготвен. Беше изучил „Изкуството на войната“ — върховния китайски трактат за военната стратегия, написан преди 2500 години от блестящия генерал и философ Сун Дзъ. След това му отне три месеца и хиляди долари да планира всяка подробност от операцията с военна точност. А когато най-накрая беше готов, се отдръпна назад и се запита: „За какво не съм помислил?“.

Не знаеше какво не знае, но ако целта беше да бъде подготвен за всяка ситуация, се нуждаеше от арсенал. Не само от оръжия, но и от съвършено сложно оборудване, използвано от всеки, който организира тайна операция.