Откуп

Нашата кола беше по-тежка от вана и бързо съкращавахме разстоянието, докато се пързаляхме зад него. Бяхме на около стотина метра, когато задните му врати се отвориха и Трип Олдън изскочи навън.

Удари се в заледената земя и Кайли едва успя да завие наляво, докато Трип се изтърколи надясно. Доколкото видях, не беше пострадал. Но не можеше да се каже същото за майбаха.

Като дете бях идвал в тази част на парка стотици пъти. Тук беше най-доброто място, където можехме да изпробваме корабните си модели.

— А сега ще пием по една студена вода! — извиках, докато се носехме към „Консерватори Уотър“ — прочутото овално езеро, вдъхновено от любовта към парижките паркове.

— Спокойно — каза Кайли. — Източват го за зимата, а още сме януари.

Само на десетина метра пред нас ванът изчезна в празния водоем. Секунди по-късно майбахът го последва и ние връхлетяхме в черната бетонна дупка.

Последва оглушителен трясък. Предната броня пое удара и въздушните възглавници изскочиха.

Хубавото беше, че все пак предпазиха черепа ми от среща с предното стъкло. А лошото — че бях притиснат към седалката и не можех да помръдна. Усещах се замаян, като ритнат в челото, ушите ми пищяха и едва поемах дъх от химическия прах, изпълнил купето.

Но все пак бях жив. Кайли също.

— Зак — изпъшка тя с разкървавен нос, дишайки с мъка. — Медисън на единайсет часа.

Фаровете на лимузината още светеха и успях да различа преобърнатия ван от лявата ни страна. Медисън опитваше да изпълзи през прозореца от страната на пътническата врата.

— Ще се измъкне — извика Кайли, опитвайки да намери бутона за освобождаване на колана си.

Грешеше. Медисън нямаше намерение да бяга. Изправи се и като залиташе, се запъти към нас с пистолет в ръка.

Беше разярен, с окървавено лице, когато приближи до прозореца на Кайли и насочи оръжието право към главата й.

Като ченге не мога да си представя по-голям провал от това да гледам безпомощно как някой убива хладнокръвно партньора ми. Никой от нас не носеше бронирана жилетка, но знаех, че ако можех, щях да се хвърля върху Кайли и да я спася с тялото си от куршумите, без да се замисля.

Ала още бях прикован на мястото си, неспособен да се движа. Спадналата въздушна възглавница висеше пред гърдите ми и пъхнах ръка под нея в отчаян опит да извадя собствения си пистолет.

Беше твърде късно.

Кайли беше в капан. Тя не можеше да помръдне, а Медисън не можеше да пропусне.

Той направи крачка назад и изкрещя нещо, ала фучащият вятър отнесе думите му.

И дръпна спусъка.

69.

Напрегнах се в очакване на гърмежа, осъзнал, че имаше само две възможности. Или Медисън щеше да ни убие и двамата с един изстрел, или щеше да повали Кайли и да използва следващия куршум за мен.

Но съществуваше и трета възможност, за която въобще не бях помислил.

Медисън стреля и на прозореца разцъфна мрежа от пукнатини, наподобяваща паяжина. Но стъклото не се разби. Той стреля още два пъти, ала куршумите не можаха да го пробият.

И тогава си спомних небрежното подхвърляне на Сайлъс Блекстоун, когато се опитваше да ни впечатли колко богат е клиентът му. Не бяхме в някакво просто купе на колела за четиристотин хиляди долара. Лимузината беше бронирана, а прозорците — устойчиви на куршуми.

Майбахът на Хънтър Олдън беше спасил живота ни.

Райън Медисън застина изумен. Свали пистолета и изведнъж осъзнал, че има пред себе си две много ядосани ченгета, направи единственото, което можеше.

Побягна.

От източната страна на езерото имаше стълбище, но то беше поне на стотина метра, а дъното беше покрито с лед. Така че той се насочи натам, където неговият ван беше излетял във въздуха, като стреляше назад тичешком.

Поисках подкрепление по радиостанцията, после двамата изпълзяхме от колата и се прикрихме зад подсилените със стомана врати.

— За да се покатери по брега на езерото, и двете му ръце трябва да са свободни — извиках. — Веднага щом прибере оръжието, ще го последвам. Ти ще ме прикриваш.

Медисън стреля още веднъж към нас.

— А ако е възможно, ще се опитам да го заловя жив — казах.

— Сега — даде ми знак тя.

Медисън, който беше стигнал до западния край на езерото от бетон, пъхна пистолета си под сакото и постави ръце на стената.

Изскочих иззад вратата и се затичах към него.

Мислех, че ще му е трудно да се изкачи, ала този тип показа невероятна пъргавина. Бързо се набра, прехвърли се през ръба и след секунда вече стоеше на брега, насочил пистолета си към мен.

Хвърлих се на земята и куршумът изрови бетона на педя от главата ми.

Кайли стреля по него.

— Пропусна, кучко — изкрещя той.

Но знаех, че не беше така. Кайли беше най-добрият стрелец в класа ни в Академията, не беше в стила й да пропуска. Просто опитваше да привлече огъня му, за да мога да стигна до него.

Чувах сирените и виждах как мигащите светлини навлизат в парка откъм Източна седемдесет и втора улица.

— Медисън — извиках. — Заобиколен си. Хвърли пистолета.

— Гледал съм прекалено много филми, Джордан — отговори той. — Да се предадеш, е много невзрачен финал.

Той стреля по мен. Куршумът отново мина на сантиметри. Претърколих се.

— Зак? — извика Кайли.