Откуп

Произнесе само името ми, но бяхме партньори достатъчно дълго време, за да разбера какво имаше предвид.

— Направи го — изкрещях.

Кайли се изправи и стреля над вратата на майбаха. Куршумът проби малка чиста дупка точно под челюстта на Медисън и излезе през тила му, разпръсквайки кървави парчета.

От гърлото му се изтръгна някакво гъргорене и той остана за миг замръзнал, с вдигнати ръце. После тялото му се килна напред към езерото и мъжът се стовари по очи върху бетонираното дъно.

Това ми напомни за първия път, когато видях Райън Медисън. Той подскачаше по бюрото в класната стая като Кинг Конг и се бореше с въображаеми самолети. После, смъртно ранен, положи внимателно отвлечената кукла „Барби“ в нозете си и рухна на пода.

Погледнах Кайли. Тя вървеше към мен, а премигващите светлини от струпващите се полицейски коли хвърляха отблясъци в русата й коса. За пореден път красавицата беше убила звяра.

— Да вървим — каза тя.

— Да вървим ли? Кайли, ти току-що уби човек. Беше при самозащита, но не можеш да си тръгнеш ей така…

— Зак, чуй ме. Ще пиша обяснения за тази бъркотия поне седмица и половина, но проклета да съм, ако започна сега. Трип Олдън още се укрива. Ако не го заловим, може да ни се изплъзне завинаги.

Тя се насочи към брега на езерото. После спря, обърна се и извика:

— Или си с мен, или не си. Решавай.

Последвах я.

— Един въпрос — изкрещях. — Как предлагаш да го открием?

— Първото, което ще ми трябва — заговори тя, катерейки се по брега, — е кола.

70.

— Няма да допускаме една и съща грешка два пъти — каза Кайли, като отмина три седана, преди да забележи празен джип с работещ двигател. — Качвай се.

И потегли, преди да успея да затворя вратата. Две униформени ченгета зъзнеха в студа и чакаха заповеди. Кайли натисна спирачките и свали прозореца.

— Ваш ли е? — попита тя.

— Не, госпожо — отговори единият.

— Аз съм детектив Макдоналд. Разберете на кого е джипът и му предайте, че съм го взела, защото нашата лимузина е на дъното на езерото.

Тя направи обратен завой и даде газ, а аз пуснах за издирване Трип Олдън и изпратих патрули до апартаментите на Хъч и Лони.

— Не ме интересува колко политици държи Хънтър Олдън — заговори вбесена Кайли. — Достатъчно дълго се кри зад властта и привилегиите си. Няма повече да се съобразявам с прищевките му.

— По дяволите, Кайли, на кого си мислеше, че ще служиш, когато постъпи в „Специални клиенти“? На бойскаутите ли? Хънтър може да е пълен кретен, ала той печели повече пари, плаща повече данъци и създава повече работни места, отколкото някой бачкатор. Ако не можеш да го приемеш, значи си сбъркала професията.

Тя спря на светофара. Някои хора плачат, когато ги боли. Кайли Макдоналд издиша пламъци.

— Медисън насочи револвер в главата ми от десет сантиметра и дръпна спусъка. Това нямаше да се случи, ако проклетият Хънтър Олдън не беше ни излъгал. Ще го пипна, Зак. Кълна се в Бога, че ще го сторя.

— И аз не по-малко искам да го заковем за нещо. Но да му налетиш като щурмовак и да не се съобразяваш с прищевките му, не е вариант.

Изминахме останалата част от пътя в мълчание. Пред дома на Олдън бяха спрели две патрулни коли от Деветнадесети. Старшият полицай се приближи:

— Той е вътре, Зак. Казва, че синът му не е вкъщи, и не мога да претърся мястото.

Натиснахме звънеца. Олдън излезе и ни изгледа презрително, сякаш бяхме натрапници, които смятаха да пъхнат под вратата му диплянки за доставки на храна.

— Къде е Трип? — процеди той.

— Щяхме да ви попитаме същото — отговори Кайли.

— Откъде, по дяволите, да знам? — Беше подпухнал, сякаш току-що излизаше от запой.

— Беше във вашия гараж преди половин час — каза тя.

— А аз бях на горния етаж с проклетия убиец и се опитвах да попреча Трип да стане следващата му жертва. Правех каквото трябваше, за да го спася. Ако вие двамата си бяхте свършили работата, нямаше да съм в това положение.

Кайли не отстъпи.

— Да си свършим работата ли? Вероятно имате предвид да намерим похитителя на сина ви? Може би щяхме да имаме повече късмет, ако си бяхте дали труда да съобщите, че е отвлечен.

— Не ми прехвърляйте топката, детектив. Знаете ли какво е да ви заплашат: Обадиш ли се на ченгетата, ще убием детето ти. Какво можех да направя? Мислех, че може да си имам работа с руската мафия. Откъде да предположа, че е бил смотаният му учител Медисън. Когато най-сетне се появи, направих това, което умея най-добре. Сключих сделка с него. Планът е той да се върне утре, а аз да му преведа парите.

— Плановете на господин Медисън се промениха — уведоми го Кайли. — Той няма да се появи.

— Задържахте ли го?

— На път е за моргата. Колата ви беше замесена в полицейска акция. Ще са нужни още няколко дни, преди да си я получите.

— Майната й на колата. Къде е Трип?

— Струва ми се, че вече ви отговорих на този въпрос — заяви Кайли.

Очевидно моят опит да я обуча на деликатност, се беше провалил. Реших да се намеся.