Отмъстена любов

гат да се дематериализират.

уорд - Еквивалент на кръстник или кръстница на определен индивид.

претранс - Вампир от времето преди неговото преобразяване.

хелрен - Вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена вампир. Мъже­

те вампири могат да имат брак с повече от една жена.

принцепс - Най-високото стъпало на вампирската аристокрация, по-

висши по ранг са само членовете на Първото семейство и Избраниците

шелан - Вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските

на Скрайб Върджин. Титлата се получава по рождение, тя не се дава.

вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките

вампири строго охраняват своята територия.

Първото семейство - Кралят и кралицата на вампирите, както и

техните деца, ако имат такива.

райт - Ритуал, чрез който се удовлетворява нечия накърнена чест.

Ако извършването му бъде прието от двете страни, оскърбеният из­

бира оръжието и нанася удар на оскърбителя, който го приема, без

да се защитава.

разплата - Акт на смъртно отмъщение, извършвано обикновено от

мъжки вампир, заради своята възлюбена.

ралман - Спасител.

симпат - Един от подвидовете във вампирската раса, който се ха­

рактеризира със способността и желанието да манипулира чувства-

КРАЛЯТ ТРЯБВА ДА УМРЕ.

Четири прости думи. Поотделно не значеха кой знае

какво. Но събрани заедно? Извикваха в съзнанието все лоши

асоциации: убийство, предателство, измяна.

Смърт.

В напрегнатите мигове, след като бяха изречени пред него,

Ривендж остана смълчан и ги остави да се реят из застоялия

въздух на кабинета, който, с четирите си ъгъла като стрелки на

компас на мрака и злото, му беше твърде добре познат.

- Имаш ли какво да кажеш по въпроса? - попита Монтраг,

син на Рем.

- Н е .

Монтраг примигна и започна да подръпва копринената си

вратовръзка. Както при повечето членове на глимерата и двата

му крака в кадифени пантофи бяха здраво затънали в подвиж­

ните пясъци на неговата класа. С други думи, всичко по него

беше от най-доброто. От глава до пети. Смокингът, елегантните

панталони на тънко райе и... по дяволите, това наистина ли бяха

гети?... той като че излизаше от страниците на „Ванити Феър".

Примерно отпреди сто години. Що се отнасяше до политиката, с

бликащото си снизхождение и шибаните си умни идеи той беше

като един Кисинджър без свой президент, анализи колкото щеш

и никаква реална власт.

Което обясняваше въпросната среща все пак.

- Недей да спираш сега - рече Рив. - Вече си скочил от сгра­

дата. Приземяването няма да стане по-меко.

Монтраг се намръщи.

- Не успявам да погледна на ситуацията с твоето чувство за

хумор.

- Че кое му е смешното?

Почукване на вратата на кабинета накара Монтраг да обърне

глава настрани и да разкрие профила си на ирландски сетер: от

горе до долу нос.

- Влез.

14

Д Ж . Р . У О Р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

15

Жената доген, отзовала се на командата, едва успяваше

Монтраг изглеждаше обиден, че не може да направи нищо и

да носи тежкия сребърен сервиз за чай. Подносът от абанос

насочи неудовлетворението си към слугинята.

изглеждаше огромен в ръцете й, както се придвижваше с усилие

- Изложи ме до немай къде. Остави ни.

през помещението.

Рив хвърли поглед към жената доген. За него емоциите й

Докато не вдигна глава и не забеляза Рив.

представляваха триизмерна мрежа от страх, срам и паника.

Замръзна на място.

Плетеницата запълваше пространството около нея също така

- Ще изпием чая си тук - посочи Монтраг към ниската ма­

ефективно, както собствените й кости, мускули и кожа.

сичка, разположена между тапицираните с коприна канапета, на

Не се притеснявай, изпрати й своята мисъл той. И знай, че

които седяха. - Ето тук.

ще оправя нещата.

Жената доген не помръдна, а вместо това се втренчи в лице­

На лицето й се изписа изненада, но раменете й вече не бяха

то на Рив.

толкова напрегнати и тя се отдалечи към вратата далеч по-спо­

- Какво има? - настоя Монтраг, а чашите за чай се разтре­

койна.

соха и от подноса се разнесе звънтящ звук. - Сервирай ни чая

След като излезе, Монтраг прочисти гърло и седна обратно

веднага.

на мястото си.

Прислужницата сведе глава, промърмори нещо и пое към

- Не мисля, че ще я задържим. Напълно некадърна е.

тях бавно и с предпазлива крачка, като че пристъпяше към сви­

- Нека започнем с една бучка. - Рив пусна кубчето захар в

та змия. Постара се да не доближава Рив и след като постави

чая. - А после ще видим дали искаш още.

подноса на масата, едва успя с треперещи ръце да сложи чаши­

Подаде му чашата, но не достатъчно близо и на Монтраг му

те върху чинийките.

се наложи да стане отново и да се наведе над масата.

Когато понечи да вземе чайника, беше повече от ясно, че ще

- Благодаря.

го разлее.

Рив не пускаше чинийката, докато натрапваше в съзнанието

- Нека аз - предложи Рив и посегна.

на своя домакин промяна на мнението му.

Жената се отдръпна от него, а дръжката на чайника се из­

- Аз явно изнервям жените. Вината не беше нейна.

плъзна от ръката й и той полетя към пода. Рив улови нагореще­

Рязко отпусна хватката си, при което Монтраг залитна и

ния сребърен съд в дланите си.