Отмъстена любов

едва задържа фината порцеланова чаша.

- Какви ги вършиш? - извика Монтраг и скочи от канапето.

- Опа. Не разливай. - Рив се отпусна обратно на своето ка­

Жената доген се сви и вдигна ръце към лицето си.

напе. - Ще е жалко да оставиш петно на този красив килим.

- Съжалявам, господарю. Много съжалявам...

„Обюсон" е, нали?

- Млъквай и ни донеси лед.

- Да. - Монтраг отново се настани на мястото си и се намръ­

- Вината не е нейна. - Рив спокойно хвана дръжката и наля

щи, без да може да разбере защо изведнъж се беше почувствал

чая. - А на мен нищо ми няма.

различно по отношение на прислужницата си. - Да, точно така.

И двамата го гледаха втренчено, като че очакваха да запод­

Баща ми го купи преди много години. Имаше изискан вкус, не

скача наоколо под съпровода на охкания. Рив постави сребър­

си ли съгласен? Тази стая беше създадена специално за този

ния съд на масата и се взря в бледите очи на Монтраг.

килим, защото има такива големи размери, а цветът на стените

- Една бучка захар? Или две?

беше избран да подчертае прасковените му тонове.

- Да ти предложа ли... Да ти предложа ли нещо за изгаря­

Монтраг огледа кабинета и се усмихна сам на себе си, до­

нето?

като отпиваше, а малкото му пръстче стърчеше настрани като

Ривендж се усмихна и разкри кучешките си зъби пред своя

развят флаг.

домакин.

- Как е чаят ти?

- Съвсем добре съм.

- Отличен е. Ти няма ли да пиеш?

16

Д Ж . P . У О Р Д

O T М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

17

- Не си падам по чая. - Рив изчака, докато чашата не се озова

то не е спряло нападенията... къде са се озовали всички тези

отново пред устните на мъжа. - Говореше за убийството на Рот.

вещи. Няма план, с който да ни увери, че това никога няма да

Монтраг се задави. Капки „Ърл грей" се разлетяха наоколо

се повтори. Не е налице сигурност, че ако малцината оцелели

по предницата на червения му смокинг и по прекрасния бледо-

аристократи се завърнат на територията на Колдуел, ще бъдат

оранжев килим от татко. Започна да потърква петната с неуве­

защитени. - Монтраг сериозно набираше скорост. Гласът му се

рена ръка, а Рив му подаде салфетка.

повишаваше и рикошираше в орнаментирания корниз и позла­

- Ето, използвай това.

тения таван. - Расата ни загива и ни е нужно солидно управле­

Монтраг я пое и взе да потупва непохватно гърдите си, а

ние. По закон обаче, ако сърцето на Рот бие в гърдите му, той е

после повтори движението върху килима със същата липса на

кралят. Струва ли животът на един, колкото живота на всички?

ефект. Очевидно той беше от онези, които създаваха хаоса, а не

Вслушай се в сърцето си.

от справящите се с него.

О, Рив се вслушваше в този черен и изпълнен със злост

- Та за какво говореше? - промърмори Рив.

мускул.

Монтраг хвърли салфетката на подноса и се изправи на кра­

- И после какво?

ка, остави чая си и започна да крачи из помещението. Спря пред

- Ще поемем контрола и ще направим каквото е редно. По

огромен пейзаж, изобразяващ планина, и очевидно се възхища­

време на управлението си Рот промени много неща... Виж какво

ваше на драматичната сцена, представляваща войник, молещ се

направи с Избраниците. Позволено им е да живеят в отсамна­

към небесата. Заговори с лице към картината.

та страна. Нечувано. И робството беше обявено за незаконно

- Наясно си, че много от нашите кръвни братя бяха избити

заедно с изолацията на жените. Скрайб Върджин, без да се усе­

при набезите на лесърите.

тим, някой в Братството ще облече пола. Когато ние поемем

- А пък аз си мислех, че бях направен лийдайър на Съвета

контрола, ще върнем нещата постарому и ще преработим зако­

само заради личните ми качества.

ните, за да запазим старите си обичаи. Можем да организираме

Монтраг хвърли поглед през рамо и вирна брадичка с типи­

нападение срещу Обществото на лесърите. Можем да победим.

чен аристократичен маниер.

- Често казваш „ние", но не ми се струва, че имаш предвид

- Изгубих баща си и майка си, както и всичките си първи

точно това.

братовчеди. Погребах ги до един. Мислиш ли, че ми беше за­

- Нужно е, разбира се, да има един, който да е пръв сред

бавно?

равните. - Монтраг приглади реверите на сакото си и намести

- Моите съболезнования. - Рив положи дясната си длан на

главата си под такъв ъгъл спрямо тялото, като че позираше за

сърцето и сведе глава, въпреки че ни най-малко не го беше гри­

бронзова статуя или може би за образа на някоя банкнота. - Оп­

жа. Нямаше да допусне да бъде манипулиран с изреждане на

ределено мъж с положение и достойнства.

загубите. Особено като се имаше предвид, че в случая ставаше

- И на какъв принцип ще бъде избран този идеален кандидат?

дума за алчност, а не за скръб.

- Ще преминем към демокрация. Дълго отлагана демокра­

Монтраг обърна гръб на картината и главата му закри об­

ция, която да замести несправедливата и нечестна монархична

раза на планината, така че малкият войник в червена униформа

система.

изглеждаше, сякаш се опитваше да се изкатери по ухото му.

Докато цялото това бръщолевене не спираше, Рив се отпус­

- Глимерата претърпя небивали загуби от набезите. Не

на назад, кръстоса крака в коленете и събра върховете на пръс­

само множество животи бяха погубени, но и собственост.