Отмъстена любов

наложило да се научи да се движи по трасето на живота според

ново ръководство.

моралните стандарти, за да се впише сред вампирите и науче­

- От теб? Да. Разбира се.

ното се беше загнездило в главата му макар и само до известна

Щеше да е все едно декоратор да командва танков взвод: без­

степен.

смислени врясъци и шум, докато на някого от войниците не му

И лекарствата му действаха, макар и частично и само донякъде.

писне и не натика фукльото в кофата за смет, като няколко пъти

Изведнъж бледото лице на Монтраг се оцвети в убито ро­

хлопне със засилка капака върху кратуната му.

зови нюанси, тъмната му коса стана пурпурна, а смокингът му

Направо идеален план. Да бе.

придоби цвят на кетчуп. Докато червеното покриваше всичко,

Но пък... кой е казал, че тъкмо Монтраг щеше да бъде из­

триизмерното пространствено възприятие на Рив се сплеска и

бран? Инцидент можеше да се случи както на краля, така и на

се превърна в телевизионен екран, на който наблюдаваше света.

някого от аристокрацията.

Което може би обясняваше защо бе толкова лесно за симпа­

- Трябва да ти кажа нещо - продължи Монтраг, - което баща

тиите да използват околните. Завладян от лошата си страна, за

ми постоянно ми повтаряше. Подходящият момент е най-важ­

него вселената придобиваше дълбочината на шахматна дъска и

ното нещо.Трябва да действаме бързо. Можем ли да разчитаме

присъстващите там бяха само пионки под всесилната му ръка.

на теб, приятелю?

Всички до един. Врагове... и приятели.

Рив се изправи на крака и се извиси над другия мъж. С бързо

- Ще се погрижа - обяви Рив. - Както сам каза, знам какво

движение приглади марковия си костюм и се протегна за бас­

трябва да се направи.

туна си. Не чувстваше нищо с тялото си - нито дрехите, нито

- Думата ти. - Монтраг протегна гладката си длан. - Искам

тежестта, прехвърлила се от задните му части върху стъпалата

думата ти, че всичко ще остане тайна и няма да се вдига шум.

му, нито пък дръжката на бастуна, която се опираше в изгоре­

Рив остави ръката на другия да виси във въздуха, но се

ната му длан. Вцепенеността беше страничен ефект от лекар­

усмихна и отново изложи на показ кучешките си зъби.

ството, което използваше, за да потиска лошата си страна, та

- Довери ми се.

тя да не се проявява в неподходящ момент; затворът, в който

криеше симпатските си импулси.

Всичко, от което се нуждаеше, за да се върне към изначална­

та си същност, беше да пропусне една доза. Един час по-късно

злото у него беше будно и готово за действие.

- Какво ще кажеш? - настоя Монтраг.

Е, какво трябваше да отговори?

POT, СИН НА POT, КРАЧЕШЕ ПО ЕДНА ОТ УЛИЦИТЕ НА КОЛДУЕЛ

и кървеше от две рани. На лявото му рамо имаше разрез,

Понякога в живота сред безбройните прозаични решения,

направен от назъбен нож, а бедрото му беше прободено от ръж­

които взимаме, като например какво да ядем, къде да спим или

дясалия ръб на контейнер за боклук. Лесърът, движещ се пред

какво да облечем, се озоваваме на истински кръстопът. В тези

него, онзи, когото се канеше да изкорми като риба, не беше

моменти, след като се вдигне мъглата на относителната им ма-

причинил нито едно от нараняванията му. Двамата приятели на

ловажност и съдбата настоява да направим свободния си избор,

мръсника, с безцветни коси и миришещи на момичета, бяха на­

имаме право да поемем само наляво или надясно. Не е възмож­

несли пораженията.

но да тръгнем напряко през храстите между двете пътеки, не

Точно преди да бъдат превърнати в комплект торби за бок­

можем да оспорваме предложения ни избор.

лук сто метра и три минути по-рано.

22

Д Ж . P. УО Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

23

Гадината отпред беше истинската мишена.

Отмъщението дойде под формата на изщракване. Или в този

Движеше се бързо, но Рот беше още по-бърз не само заради

случай - на две изщраквания.

дългите си крака и въпреки факта, че от него се лееше кръв като

Лесърът се разкрещя, когато костите му бяха измъкнати от

от пробита цистерна. Нямаше спор, че и третият ще умре.

ставите, но воят не продължи дълго, тъй като Рот запуши устата

Беше въпрос на воля.

му с длан.

Тази вечер лесърът беше тръгнал по грешен път, но не защото

- Това е само за загрявка - просъска Рот. - Тя е важна преди

беше избрал точно тази пряка. Всъщност това беше единствената

началото на същинската тренировка.

правилна постъпка, която неживият вероятно бе предприемал от

Кралят метна убиеца на земята и се втренчи в него. Очите,

десетилетия, защото уединението беше важно по време на бой.

скрити зад черните му очила виждаха по-ясно от обикновено,

Последното, от което и Братството и Обществото на лесърите се

адреналинът кипеше във вените му и му даваше острота на зре­

нуждаеха, беше да въвлекат в тази война човешки полицаи.

нието. Което беше добре. Трябваше да вижда какво убива, но

Негодникът беше допуснал грешка, убивайки цивилен мъж­

не заради необходимостта да се увери в точността на смърто­

ки вампир около петнайсет минути по-рано. С усмивка на лице­

носния си удар.

то. Пред Рот.

Докато лесърът се мъчеше да си поеме дъх, кожата на ли­

Кралят беше открил триото убийци заради аромата на пряс­