щите се наоколо сгради на фона на небето. Примижа силно.
- Бет знае ли къде си? Наясно ли е с какво се занимаваш?
Казал ли си й? Или искаш само аз да знам тайната ти?
Как ли пък не. Не го беше грижа за закона. Расата му се нуж
- Твоята грижа е това. - Рот посочи убиеца. - А не аз и моята
даеше той да е нещо повече от бюрократ.
Изруга на Древния език и се зае със задълженията си, прера-
Той се освободи от хватката му, а Бъч викна сърдито:
вяйки джобовете на панталоните и якето на убиеца в търсене на
- Къде отиваш?
лична карта. В задния джоб откри тънък портфейл с шофьорска
Рот се изправи лице в лице с ченгето.
книжка и два долара в него.
- Канех се да прибера мъртвото тяло на цивилния и да го
- Мислехте... че е от вашите...
сложа в ескалейда. Това проблем ли е за теб, синко?
Гласът на убиеца беше едновременно писклив и злобен и
Бъч продължаваше да упорства. За пореден път си личеше,
звукът му отново възбуди агресията на Рот. Зрението му мигом
че във вените им тече една и съща кръв.
се изостри и той успя да фокусира донякъде врага.
- Ако те загубим като крал, с цялата раса е свършено.
- Какво каза?
- Само дето имаме общо четирима братя на бойното поле.
Лесърът се усмихна леко, сякаш не забелязваше, че полови
Ти обичаш ли математиката? Аз не я обичам.
ната му лице има консистенцията на недоизпържен омлет.
- Н о . . .
- Той винаги е бил... един от нас.
- Върши си работата, Бъч. И не се меси в моята.
- За какво говориш, по дяволите?
Рот измина разстоянието от стотина метра до мястото, къ-
26
Д Ж . P. УО РД
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
27
дето беше започнала битката. Ранените убийци бяха там, къ
- Да. Готов съм да тръгвам.
дето ги беше оставил: стенещи на земята, с крайници, извити
Рот поклати глава при звука на дрезгавия му глас и се озър
под странен ъгъл, а черната им кръв се стичаше и образуваше
на. Сградите нямаха прозорци и не би отнело много време на
безформени локви под телата им. Те обаче вече не бяха негова
Вишъс да дойде и да излекува ченгето, но покрай боя и разчист
грижа. Заобиколи контейнера за боклук и откри своя цивилен.
ването след него, тук се беше случило много през последния
Стана му трудно да диша.
половин час. Трябваше да изчезнат от района.
Кралят коленичи и внимателно отметна косата от обезобра
Първоначално Рот беше планирал да снима личната карта
зеното от побоя лице. Очевидно мъжът беше отвръщал на уда
на убиеца с камерата на телефона си, да я увеличи достатъчно,
рите и беше получил серия от юмруци, преди да бъде наръган.
че да разчете адреса и да отиде да прибере урната със сърцето
Смело хлапе.
на този мръсник. Не можеше обаче да остави Бъч сам. Ченгето
Рот подхвана тила му, плъзна другата си ръка под коленете
изглеждаше изненадано, когато Рот се настани на мястото до
му и бавно се изправи. Тежестта на мъртвия беше по-голяма от
шофьора в ескалейда.
реалните килограми на тялото. Докато заобикаляше контейне
- Какво...
ра и се движеше към ескалейда, Рот имаше чувството, че държи
- Ще отнесем тялото в клиниката. Можете да се срещнете с
в ръцете си цялата раса и се зарадва, че му се налага да носи
Ви там и той ще се погрижи за теб.
слънчеви очила, за да защитава очите си.
- Рот...
Те прикриха проблясването на сълзите.
- Да потегляме. Какво ще кажеш да караме по пътя, братов-
Размина се с Бъч, който се беше запътил забързано към пот
чеде?
рошените тела на убийците, за да си свърши работата. След
Бъч включи на скорост, върна назад и зави по първата пре
като шумът от стъпките му заглъхна, Рот долови дълго и дъл
сечката, която им се изпречи. Когато стигна до „Трейд", зави на
боко вдишване като бавно изпускащ въздуха си балон. Послед
ляво и пое към мостовете над река Хъдсън. Докато шофираше,
валите звуци от пристъпи на гадене бяха много по-шумни.
стискаше здраво волана, но не защото беше уплашен, а защото
Докато всичко това се повтаряше отново и отново, Рот по
несъмнено се опитваше да се пребори с позивите на гадене.
ложи тялото на мъртвия на задната седалка на ескалейда и пре-
- Не мога да продължавам да лъжа - промърмори Бъч, кога
бърка джобовете му. В тях нямаше нищо... нито портфейл, нито
то се озоваха в другия край на Колдуел. Лек пристъп на гадене
телефон, нито дори обвивка от дъвка.
беше последван от кашляне.
- По дяволите! - Рот заобиколи колата и седна на задния
- Напротив, можеш.
капак. Някой от лесърите вече беше опразнил джобовете му по
Ченгето погледна към Рот.
време на боя... а това означаваше, че понеже всички убийци то
- Това ме съсипва. Бет трябва да знае.
ку-що бяха вдишани, личната карта на цивилния вече се беше
- Не искам да се тревожи.
превърнала в пепел.
- Разбирам. - Бъч издаде звук, като че се задушаваше. - По
Бъч се приближаваше към ескалейда със залитане, подобно
чакай.
на пияница след запой и вече не ухаеше на „Аква ди Парма".
Ченгето спря на покрития с лед банкет, отвори вратата си и
Вонеше на лесъри, сякаш беше прал дрехите си с тонове омеко-
започна да се дави в опит да повърне, все едно черният му дроб
тител, беше окачил ванилови ароматизатори за кола под миш