до други кутии, сочеща с етикета напред.
Налице беше такова противоречие. Трябваше да му бъде
Хвърли поглед към часовника си и премина на Древния език.
осигурена безупречно чиста и подредена до съвършенство сре
да за живеене, но личната му хигиена и облекло не бяха никакъв
Слънцето беше залязло, а това значеше, че смяната й, чието
проблем. Но може би в това съществуваше някаква логика. По
начало беше петнайсет минути след падането на мрака, скоро
паднал в клопката на собствените си объркани мисли, той беше
щеше да започне.
прекалено заслепен от илюзиите си, че да обръща внимание на
Хвърли поглед към прозореца над кухненската мивка, въп
себе си.
реки че не й беше възможно да прецени колко тъмно е навън.
Все пак лекарствата помагаха и това пролича, когато срещна
Стъклата бяха покрити с плоскости от алуминиево фолио, кои
погледа й и наистина я видя.
то бяха здраво прикрепени към рамките на прозорците.
Дори с баща й да не бяха вампири, неспособни да понасят
слънчева светлина, тези плоскости пак щяха да бъдат поставени
Тя отвърна по предпочитания от него начин на Древния език.
на всеки прозорец. Те бяха преградата към останалата част от
света, оставяйки го навън, така че тази малка и вехта къща да
Той се поклони с изискаността на аристократ, какъвто беше
бъде защитена и изолирана... от опасности, които само баща й
по произход.
беше способен да почувства.
Когато свърши със закуската си за шампиони, тя изми и
подсуши купата с домакинска хартия, защото гъби и кухненски
Баща й седна, а платът на халата му прошумоля. Взе кера
кърпи не се допускаха и остави използваната от нея лъжица об
мичната чаша, като че беше най-изискан английски порцелан.
ратно на мястото й.
Тя се опря в очукания керамичен плот и зачака, като се опит
Баща й се намръщи, докато отпиваше.
ваше да не задържа погледа си прекалено дълго върху избеле
лите тапети или върху изтъркания линолеум на пода.
Къщата не беше много повече от разнебитена барака, но
само това можеше да си позволи. След като платеше на лекаря,
на почасовата медицинска сестра на баща си и за лекарствата
Лицето му придоби по-меко изражение.
му, от заплатата й не оставаше много. Отдавна беше използвала
малкото налични семейни пари, сребро, антики и бижута.
Едва успяваха да се задържат на повърхността.
И въпреки всичко, когато баща й се появи на прага, не може
ше да не се усмихне. Тънката му бяла коса стърчеше във всички
Елена сведе поглед и си помисли, че майка й би проплакала,
посоки подобно на облак и в този си вид приличаше на Бетовен,
ако видеше докъде са стигнали.
32
Д Ж . P. У О РД
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
33
затихваше нарастващата истерия. По съвет на медицинската
сестра Елена му обясняваше само веднъж как стоят нещата и
после не помръдваше и не говореше.
Тя се усмихна на думите, които беше чувала през целия си
Беше тежко да го наблюдава как страда, без да е способна
живот. И като ставаше въпрос за това...
да предприеме нищо, за да помогне. Особено при положение че
вината беше нейна.
Той отдръпна чашата от устните си.
Главата на баща й се поклащаше напред-назад, а шокът раз
бъркваше косата му и я превръщаше в ужасяваща перука от
непокорни кичури, докато сокът се разплискваше извън чаша
та, стисната от треперещите му пръсти, и мокреше нашарената
му с вени ръка, ръкава на халата и керамичния плот на масата.