Отмъстена любов

кошче използваше шредер за хартия. Което означаваше, че де­

- Трез? Ай Ем? В сградата е напечено. Кажете на приема­

тектив Хосе де ла Крус не беше научил нищо през сто и двайсет

щите залози да си починат и на Рали да спре работа с везните.

секундния си престой сам в помещението.

Когато получи потвърждения в слушалката в ухото си, тя

Де ла Крус извади значката си и я показа.

се убеди повторно, че всички момичета са извън залата и пое

- Тук съм заради една от служителките ви.

обратно към общата част на клуба.

Хекс се наведе и се престори, че я разглежда, но това не й

Докато напускаше ВИП зоната, почувства очите на Джон

беше необходимо. Симпатската й страна й беше казала всич­

Матю върху себе си и се опита да не мисли какво беше вър­

ко, което искаше да знае. Емоциите на полицая представляваха

шил той преди два дни, когато се беше прибрал в дома си... и за

смесица от подозрителност, тревога, решителност и гняв. При­

онова, което тя щеше да върши, когато останеше сама в края на

емаше задълженията си сериозно и наистина беше дошъл тук

вечерта.

но работа.

38

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

39

- Коя служителка? - попита го тя.

траг, вече два пъти му се беше налагало да отбива бентлито си

- Криси Андрюз.

встрани от пътя, за да си бие допамин. Неговото вълшебно ле­

Хекс се отпусна назад в стола си.

карство обаче го предаваше за пореден път. Ако разполагаше с

- Кога е била убита?

по-голямо количество в колата, досега да бе напълнил още една

- Откъде знаете, че е мъртва?

спринцовка, но случаят не беше такъв.

- Не си играйте игрички, детектив. Иначе защо ще идва ня­

Иронията дилър на наркотици да тича презглава към своя

кой от отдел „Убийства" и ще разпитва за нея?

дилър беше налице и за съжаление на черния пазар нямаше го­

- Съжалявам, на вълна разследване съм. - Той пъхна знач­

лямо търсене за този продукт. В момента единственият начин за

ката обратно в горния си джоб и седна на твърдия стол сре1'ив да се снабдява, беше по редовните канали, но той щеше да

щу нея. - Наемателят от долния апартамент се събудил зара­

се справи с проблема. Щом беше достатъчно хитър да прекарва

ди кръвта, стичаща се от тавана му и се обадил в полицията.

през двата си клуба екстази, кокаин, трева, метамфетамини, ок-

Всички в сградата отричат да са познавали госпожица Андрюз и

сиконтин и хероин, със сигурност щеше да намери начин да си

няма посочен близък човек за контакти, към когото да се обър­

осигури и своя допамин.

нем. Докато претърсвахме апартамента й, намерихме данъчна

- О, хайде, размърдай си задника. Това е най-обикновен из­

декларация, в която посочва този клуб като работно място. Въп­

ход от магистрала. Сигурно си виждал и друг път такова нещо.

росът е, че ни е нужен някой да идентифицира тялото и...

На магистралата се движеше добре, но сега, когато се озова

Хекс стана на крака, а в главата й отекваше думата чеки-

н града, трафикът ставаше по-натоварен и то не само заради

джия.

задръстванията. Поради липсата му на триизмерно възприятие,

- Аз ще го направя. Нека предупредя хората си и тръгвам.

да прецени разстоянието до автомобила пред него беше сложна

Де ла Крус примигна, сякаш изненадан от бързата й реакция.

задача, така че се налагаше да е далеч по-внимателен, отколкото

- Вие... Искате ли да ви откарам до моргата?

му се нравеше. А и този кретен с дванайсетгодишна таратайка и

- Тази на „Свети Франсис" ли?

свръхжелание да натиска спирачката.

- Д а .

- Не... не... За нищо на света не сменяй лентите. Дори не

- Знам пътя. Ще се видим там след двайсет минути.

гледаш в огледалото какво става зад теб...

Де ла Крус бавно се изправи със закован в лицето й поглед,

Рив натисна спирачката, защото господин Стеснителния

като че търсейки знак за тревога.

реши, че мястото му е в бързата лента и очевидно смяташе, че

- Значи имаме уговорена среща.

начинът да се добере дотам бе чрез рязка маневра.

- Не се тревожете, детектив. Няма да припадна при вида на

Обикновено Рив обичаше да шофира. Дори го предпочиташе

мъртвец.

пред дематериализирането, защото беше единственото време,

Той я огледа от горе до долу.

когато се чувстваше реален, въпреки медикаментите: бърз, пър­

- Знаете ли какво... Не ме тревожи това.

гав, могъщ. Караше бентли не само защото колата беше шик и

можеше да си я позволи, но и заради шестстотинте конски сили

под капака. Вечната вцепененост и зависимостта му от бастуна,

<м да пази равновесие, го караше да се чувства стар и сакат през

повечето време, а беше толкова хубаво да си... нормален.

Д

Разбира се, липсата на усещания си имаше и добрите страни.

ОКАТО РИВЕНДЖ ШОФИРАШЕ ИЗ КОЛДУЕЛ, ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧ11апример, ако удареше главата си във волана, щеше да вижда

КО му се искаше да се запъти право към „Зироу Сам". Но

звезди за няколко минути. Главоболие? Никакъв проблем.

беше напълно наясно, че е загазил.

Временната клиника на вампирите се намираше на петнай­

След като си беше тръгнал от обезопасената къща на Мон-

сет минути след края на моста, на който тъкмо се качваше, и

40

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

41

мястото не отговаряше докрай на нуждите на своите пациенти,