Отмъстена любов

те не обичаха да притеснява посетителите, чакащи на редиците

поне не ако се съдеше по фасадата. Двуетажната дървена по­

столове, а също така не обичаха да е близо до тях.

стройка трудно можеше да бъде наречена колониална и беше

Него това го устройваше. Не беше от най-социалните типове.

лишена от всякаква пищност. Нямаше веранда. Нямаше щори.

Кабинетът, към който го поведоха, не беше за спешни слу­

Липсваха комини, както и цветя. Сравнена със старата клиника

чаи и той го бе посещавал и преди. Беше посещавал всички ка­

на Хавърс, тази беше като бегло подобие на градинска барака.

бинети.

Рив паркира срещу групата гаражи, в които държаха линей­

- Докторът е в операционната, а останалата част от персо­

ките и излезе от колата.

нала е зает с пациенти, но някой колега ще ви прегледа възмож­

Фактът, че студената декемврийска нощ го накара да потре­

но най-скоро. - Сестрата си тръгна на бегом, все едно бе чула

пери, беше още един добър знак и той се протегна към задната

сигнал, че сърцето на някой пациент е спряло и тя единствена

седалка на бентлито, за да вземе бастуна си и едно от много­

притежаваше дефибрилатор.

бройните си самурени палта. Освен вцепенеността друга непри­

Рив седна на кушетката за прегледи, без да съблича палто­

ятна страна на химическата му маска за пред света беше спада­

то си и стиснал бастуна си в ръка. За да му минава времето

нето на телесната температура, което превръщаше вените му в

по-бързо, той затвори очи и остави емоциите на околните да

проводи на климатична инсталация. Животът му в тяло, което

се просмучат в него и да създадат в съзнанието му панорамна

не чувстваше нищо и не подлежеше на затопляне, не беше заба­

гледка. Стените на приземието изчезнаха и емоционалната ре­

вен, но нямаше друг избор.

шетка на всеки отделен индивид изплува от мрака, представяй­

Може би ако майка му и сестра му не бяха нормални, досега

ки пред симпатската му страна многообразие от варианти на

щеше да се е превърнал в Дарт Вейдър и да се е отдал на тъмна­

уязвимост, тревоги и слабости.

та си страна, прекарвайки дните си в разбъркване на мозъците

У него беше дистанционното управление за всички тях и той

на околните. Но озовавайки се в позицията на глава на семей­

инстинктивно знаеше кой бутон да натисне, за да разбере, че

ството, се беше озовал в междинно положение.

сестрата в съседната стая се тревожи дали още е привлекателна

Рив закрачи отстрани на къщата, придърпвайки яката на пал­

за своя хелрен... но въпреки всичко продължаваше да яде прека­

тото по-плътно около врата си. Когато стигна до безличната на

лено много на Първото хранене. А мъжът, когото превързваше,

вид врата, натисна бутона на звънеца, прикрепен към алуми­

беше паднал по стълбите и си беше порязал ръката заради пре­

ниевата рамка и се втренчи в електронното око. Само миг по-

калено многото изпит алкохол. Фармацевтът от другата страна

късно херметическата ключалка се отвори с просъскване и той

па коридора доскоро беше задигал кзанакс за свои лични нуж­

бутна вратата, за да се озове в бяло помещение с размерите на

ди... докато не беше научил, че има монтирани скрити камери,

голям дрешник. Обърна лице към камерата и още една ключал­

чиято цел беше да го заловят.

ка се отвори, скрит панел се отдръпна назад и той слезе надолу

Саморазрушителното поведение на околните беше любимо­

по стълбите. Последва още една проверка. Още една врата. И

то риалити шоу на симпатите, а качеството му ставаше осо­

най-накрая беше вътре.

бено добро, когато самите те бяха продуцентите. И въпреки

44

д ж . р . у о Р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

45

че зрението му се беше върнало обратно към „нормалното",

- Излекувай го - нареди Рот и се запъти към клиниката. - Аз

а тялото му беше изтръпнало и премръзнало, истинската му

ще вляза вътре.

същност си оставаше непроменена. Запасите и източниците на

Докато се отдалечаваше, вратите на ескалейда се захлоп­

вдъхновение за неговото шоу бяха неизчерпаеми.

наха една след друга и отвътре се разнесе сияние; облаците,

закриващи луната, се бяха разпръснали. Знаеше какво правят,

защото беше наблюдавал процедурата веднъж или два пъти.

- По дяволите!

Преплитаха се един в друг и бялата светлина от ръката на Ви

Докато Бъч паркираше ескалейда пред гаражите на клиника­

обгръщаше и двама им, а злото, погълнато от Бъч, премина­

та, от устата на Рот излязоха още няколко ругатни. Подпрял се

ваше във Ви.

на капака на твърде добре познато бентли, Вишъс беше осветен

Слава богу, че имаше начин да бъде изчистена тази гадост от

от фаровете като момиче от календар.

ченгето. А това, че беше лечител, се отразяваше добре и на Ви.

Рот откопча колана си и отвори вратата от своята страна.

Рот стигна до първата врата на клиниката и обърна лице

- Изненада, господарю мой - заяви Ви и се изправи, почук­

към охранителната камера. Незабавно се разнесе жужащ звук,

вайки по покрива на бентлито. - Явно срещата ти с Ривендж е

последва отварянето на херметическата ключалка, после се от­

била доста кратка. Освен ако той не е намерил начин да бъде на

дръпна и панелът, скриващ стълбището. Не му отне повече от