Отмъстена любов

две места едновременно. И ако е така, трябва да науча тайната

няколко секунди да влезе в клиниката.

му, не мислиш ли?

Кралят на расата с мъртвец в ръцете си не биваше да бъде

Кучи син.

задържан и миг.

Рот слезе от колата и реши, че най-добрата линия на пове­

В основата на стълбите изчака, докато се отвори и последна­

дение бе да пренебрегне брата. Другата възможност беше да

та врата. Погледна към камерата и каза:

се опита да обясни причината за лъжата и да се измъкне някак,

- Първо докарайте носилка и чаршаф.

което нямаше как да стане. Липсата на интелект не беше сред

- Идваме веднага, господарю - произнесе нечий тънък глас.

недостатъците на Ви. Можеше и да предизвика юмручен бой,

След не повече от секунда две сестри отвориха вратата,

но това би било само временно решение и щеше да е загуба на

едната превърна чаршафа в завеса, с която да прикрие трупа, а

време, защото после и двамата трябваше да оправят ранените

другата бързо докара носилката. С могъщи, но нежни ръце Рот

си глави.

положи тялото на цивилния така внимателно, сякаш той все още

Рот заобиколи и отвори задната врата на ескалейда.

беше жив и всяка кост в тялото му беше счупена. После едната

- Излекувай твоето момче. Аз ще се погрижа за трупа.

от сестрите разгъна нов чаршаф. Рот я спря, преди да е покрила

Когато повдигна безжизненото тяло на цивилния, погледът

мъртвеца.

на Ви се закова в пребитото до неузнаваемост лице.

- Аз ще го направя - заяви и го взе от ръцете й.

- По дяволите! - въздъхна Ви.

Тя му го предаде с поклон.

В този момент изглеждащият ужасно Бъч се измъкна иззад

Редейки свещени слова на Древния език, Рот превърна па­

волана. От него се разнесе миризма на бебешка пудра, а колене­

мучната тъкан в покров. След като приключи с молитвата за

те му поддадоха и едва успя да се подпре навреме на вратата.

душата на мъжа, пожелавайки й спокойно и лесно преминаване

Вишъс се втурна към него и го задържа в ръцете си, като го

и Небитието, той и сестрите запазиха минута мълчание, преди

притисна здраво към себе си.

I ялото да бъде покрито.

- Как си, приятелю?

Няма лична карта - заговори тихо Рот, докато приглажда-

- Готов... за каквото и да е. - Бъч прегърна най-добрия си

п 10 чаршафа. -- Някоя от вас разпознава ли дрехите му? Часов­

приятел. - Просто ми е нужно малко време под лампата за на-

ника? Каквото и да е?

гревки.

Двете сестри поклатиха глави, а едната промърмори:

46

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

47

- Ще го сложим в моргата и ще чакаме. Това е всичко, което

хладни и меки, когато докосна плътта му, а дъхът и устните й

можем да сторим. Семейството му ще дойде да го потърси.

нежни, но въпреки това той се почувства като ударен.

Рот отстъпи назад и наблюдаваше, докато откарваха тялото.

Тя се изправи и заговори с благоговение:

Без конкретна причина забеляза, че предното дясно колело не

- Пожелавам ви благословена нощ, господарю мой.

се движеше стабилно, сякаш беше ново и... макар всъщност да

- На теб също, вярна поданице.

не го видя, а по-скоро долови лекото скърцане от лошо калиб­

Той се обърна и изтича нагоре по стълбите, тъй като се нуж­

риране.

даеше от повече кислород, отколкото клиниката предоставяше.

Беше извън строя. Не поемаше товара равномерно.

Стигна до последната врата и се сблъска със сестра, влизаща

Рот се чувстваше по подобен начин.

със същата скорост, с която той излизаше. При удара събори

Тази проклета война с Обществото на лесърите продължава­

черната чанта от рамото й и едва успя да улови жената, преди и

ше прекалено дълго и въпреки цялата си мощ и решителност ра­

тя да се е озовала на пода.

сата им не успяваше да победи. Въпреки че позициите им срещу

- Майната му - изруга той и падна на колене, за да вдигне

врага бяха стабилни, те губеха лека полека, защото продължа­

вещите й. - Съжалявам.

ваха да умират невинни.

- Господарю мой! - Тя се поклони ниско и после очевид­

Обърна се към стълбите и почувства ужаса и страхопочита­

но осъзна, че той събира нещата й. - Не трябва да го правите.

нието, изпитвани от двете жени, които седяха на пластмасовите

Моля ви, нека...

столове в чакалнята. Те бързо скочиха на крака и му се покло­

- Не, вината е моя.

ниха. Тяхната почтителност го накара да се чувства все едно го

Той напъха нещо, приличащо на пола и блуза в чантата и

бяха сритали в топките. Той беше тук, за да остави най-новата,

едва не я удари с глава, когато тръгна да се изправя. Отново я

но далеч не последната жертва, а двете жени все още му отдаваха

задържа, като я хвана за ръце.

почит.

- По дяволите, съжалявам. Отново.

Той им се поклони в отговор, но не успя да обели нито дума.

- Добре съм. Честна дума.

В момента речникът му се състоеше единствено от цветущи из­

С несръчни движения заради това, че той бързаше, а тя беше

рази из репертоара на Джордж Карлин* и всичките бяха пред­

смутена, най-накрая успя да й подаде чантата.

назначени за него самия.

- Държиш ли я? - попита той, готов да започне да се моли на

Сестрата, която беше играла ролята на параван, сгъна из­

Скрайб Върджин най-сетне да се озове отвън.

ползвания по-рано чаршаф.