Отмъстена любов

изхвърлени от обществото като токсичен отпадък, какъвто в

тъй като представляваше малко по-голяма обезопасена къща,

действителност бяха. Това, че беше само наполовина симпат,

превърната в полева болница. Все пак това беше единствено­

нямаше никакво значение. Ако у някого има нещо симпатско, се

то решение за расата им в този момент. Резервен състезател

приемаше за един от тях и то не без основание. Проблемът на

от скамейката, вкаран в играта, защото звездата на отбора си е

симпатите бе, че те харесваха злото у себе си твърде много, за

счупил крака.

да им се има доверие.

След края на нападенията през лятото Рот и лекарят на вам­

Например тази вечер. Ето на какво беше способен той. Един

пирите бяха работили активно, за да осигурят място за болните,

разговор и бе готов да дръпне спусъка, при това не защото се

но, както всичко друго, и това отнемаше време. След като тол­

налагаше, а защото го искаше. Или по-скоро нуждаеше се да го

кова много къщи бяха ограбени от Обществото на лесърите, ни­

направи. Игрите на власт бяха като кислород за лошата му стра­

кой не намираше за добра идеята да използват някой от имотите

на, едновременно неопровержими и необходими. И причините

на расата, защото само Господ знаеше още колко адреса бяха

за избора му бяха типични за един симпат. Бяха от полза само

станали тяхно достояние. Кралят искаше да купи нова сграда,

за него и за никого другиго. Дори не и за краля, който му беше

но мястото трябваше да е откъснато и...

донякъде приятел.

Рив се замисли за Монтраг.

Ако вампир научеше за гълтач на грехове на свобода, жи­

Войната наистина ли беше стигнала дотам, че да се налага да

веещ сред останалото население, по закон той беше длъжен да

убият Рот?

докладва, за да може въпросният индивид да бъде депортиран и

Този риторичен въпрос изникна в съзнанието му благодаре­

третиран като престъпник. Местонахождението на социопатите

ние на вампирската кръв от майка му, но не предизвика никак­

трябваше да бъде контролирано и те да бъдат държани настрана

ви емоции в него. Сметките ръководеха мислите му. Сметки,

от онези, подчиняващи се на морала и закона. Такъв беше ин­

необременявани от морал. Не подлагаше на съмнение заклю­

стинктът за оцеляване на всяко общество.

ченията, до които беше стигнал след напускането на дома на

Двайсет минути по-късно Рив спря пред желязна порта,

Монтраг. Решимостта му само нарастваше.

която бе с откровено промишлено предназначение и всякаква

- Благодаря ти, Скрайб Върджин - промърмори той, когато

липса на естетика, лишена бе от каквато и да било елегантност.

таратайката се отстрани от пътя му и неговото отклонение се

Не представляваше нищо повече от здраво заварени винкели,

изпречи пред погледа му като подарък, а рефлектиращият зелен

увенчани с бодлива тел. Отляво имаше интерком и когато той

знак беше като етикет с неговото име.

свали стъклото, за да натисне бутона, охранителните камери се

Зелен...?

насочиха към бронята на колата му, предното стъкло и вратата

Рив се озърна. Червеното започваше да избледнява и дру­

на шофьора. Така че напрегнатият тон на женският глас, който

гите цветове бяха станали видими за двуизмерното му зрение.

отговори, не беше изненада за него.

Той въздъхна дълбоко от облекчение. Не искаше да се появи

- Господине... Не знаех, че имате записан час.

надрусан в клиниката.

- Нямам.

Точно както се очакваше, започна да чувства студ, въпреки

Последва пауза.

че температурата в бентлито беше двайсет и един градуса. Про­

- Тъй като случаят ви не е спешен и нямате час, може да се

тегна се и усили отоплението. Студът беше друг добър, макар

наложи да чакате доста дълго. Може би бихте желали да...

и създаващ неудобства индикатор, че лекарството започва да

Той се втренчи гневно в обектива на най-близката камера.

действа.

- Пусни ме вътре. Веднага. Трябва да се видя с Хавърс. И

Откакто се беше родил, трябваше да пази в тайна какъв е

случаят е спешен.

всъщност. Гълтачите на грехове като него имаха два възможни

Трябваше да се върне в клуба и да провери как вървят не­

избора: или се правеха на нормални, или отиваха в колонията,

щата. Четирите часа, в които беше отсъствал тази вечер, пред-

42

Д Ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

4 3

ставляваха цяла вечност, когато ставаше дума за интересите на

Чакалнята беше подобна на тези във всяка друга клиника с

„Зироу Сам" и „Желязната маска". На места като тези не прос­

редиците от столове, списания, поставени на малки масички,

то се случваха гадости. Те бяха част от ежедневието, а само

телевизор и няколко растения. Беше по-малка от тази в старата

на кокалчетата на неговата ръка беше татуирано: „Дотук с глу­

клиника, но беше чиста и добре подредена. Двете служителки

постите".

па рецепцията се напрегнаха в мига, в който го видяха.

След миг грозната, но непробиваема порта се отвори и той

- Насам, господине.

веднага потегли по дългата километър и половина алея.

Рив се усмихна на сестрата, която стана от бюрото си. За

Появилата се след последния завой фермерска къща не под­

него „дългото чакане" беше винаги в някой кабинет. Сестри­

сказваше с нищо за мерките за сигурност, които бяха взети, или