Читаем Отмъстена любов полностью

Сричките излизаха от устните му все no-насечено, а гласът му

Смяната в тона му я накара да вдигне глава и да се огледа

звучеше като запис, чиито обороти се забързваха все повече и

какво... О, не...

повече. Пристъпът на лудост стягаше гърлото му в хватката си,

- Нищо, татко. Абсолютно нищо.

а бузите му почервеняха.

Тя бързо се приближи до лъжицата, която беше използвала

Елена се помоли тази криза да не е от тежките. В различните

да натроши таблетките, и я взе. Втурна се към мивката, като че

случаи кризите варираха по продължителност и интензивност

й беше нужна вода, за да угаси пожар.

и обикновено лекарствата помагаха. Но понякога болестта над­

Гласът на баща й трепереше.

деляваше над силата на химията.

- Какво... Какво прави това тук? Аз...

Когато думите на баща й се сляха дотолкова, че да не могат

Елена избърса лъжичката и я прибра в чекмеджето.

да бъдат разбрани и той изпусна чашата на пода, единствено­

- Ето. Няма я. Виждаш ли? - Тя посочи към мястото, на

то, което Елена можеше да направи, бе да се моли на Скрайб

което беше стояла. - Плотът е съвсем чист. Няма нищо вър­

Върджин всичко да отмине скоро. Като с усилие възспираше

ху него.

краката си да не направят нито крачка по овехтелия линолеум,

- Беше там... Видях я. Не трябва да бъдат оставяни

тя затвори очи и обви с ръце тялото си.

така метални предмети... Не е безопасно... Не е безопасно...

Ако само се беше сетила да прибере лъжичката. Ако само...

Кой я е оставил?... Кой я е оставил отвън?... Кой е оставил

Когато столът на баща й се наклони назад и се строполи на

лъжичката?

пода, тя вече знаеше, че ще закъснее за работа. Отново.

- Прислужницата го е направила.

-Прислужницата! Отново! Трябва да бъде уволнена. Вече

й обясних. Нищо метално не трябва да бъде оставяно от­

Хората наистина са говеда, помисли си Хекс, докато наблю­

вън, нищо метално не трябва да бъде оставяно отвън, нищо

даваше плътно скупчените глави и рамене около бара в „Зироу

метално не трябва да бъде оставяно отвън. Те наблюдават

Сам". Все едно фермер току-що беше напълнил хранилките и

и ще накажат онези, които не се подчиняват. По-близо са,

добитъкът се тълпеше за дажбата си.

отколкото очакваме.

Не че това качество на хомо сапиенс беше лошо. Стадният

В началото, при първите пристъпи на баща й, Елена се беше

манталитет беше по-лесен за контролиране и донякъде, също

опитвала да го успокои, когато той се развълнуваше, убедена,

както и кравите, хората можеха да бъдат доени. Цялото това

че като го потупа по рамото или стисне ръката му утешително,

струпване около бутилките водеше до изпразване на портфей­

ще му помогне. Но сега беше наясно, че това не е възможно.

лите им и парите се движеха в една определена посока - към

Колкото по-малко възбуждаше сетивата му, толкова по-бързо

касата на клуба.

34

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

35

Продажбите на алкохол бяха добри. Но печалбите от нарко­

мо беше преминал преобразяването. Кралят беше негов настой­

тици и секс достигаха още по-големи висини.

ник. Живееше с Братството. И на всичко отгоре беше ням.

Хекс тръгна по периферията на бара, като хладно прене­

За бога! А тя си беше мислила, че отношенията й с Мърдър

брегваше похотливите погледи на хетеросексуалните мъже и

не са били добра идея! Би могло да се предположи, че си е

хомосексуалните жени. Не можеше да ги разбере. И никога не

научила урока с онзи брат преди повече от две десетилетия.

ги беше разбирала. Като жена, винаги облечена в прилепнали

Но не...

мъжки тениски и кожени панталони и с коса, подстригана късо

Работата беше в това, че колкото пъти погледнеше към мла­

като на пехотинец, тя получаваше също толкова внимание, кол­

дежа, си го представяше проснат гол на леглото с втвърден член

кото полуголите проститутки във ВИП зоната.

в ръката му, дланта се движи нагоре-надолу... докато от устните

Но пък грубият секс беше на мода напоследък и желаещите

му не се откъсне името й с глухо ръмжене и накрая не еякулира

за автоеротична асфикция, бой с камшик и използване на белез­

върху мускулестия си корем.

ници бяха като плъховете в канализацията на Колдуел: подви­

Трагедията се състоеше в това, че видяното от нея не беше

заваха се навсякъде и то предимно нощем. А това носеше пове­

фантазия. Тези упражнения с ръката наистина се случваха. Чес­

че от една трета от печалбите на клуба всеки месец.

то. И откъде го знаеше тя? Защо като истинска мръсница беше

Много благодаря.

прочела мислите му и беше попаднала на спомен за случилото

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме