Отмъстена любов

НА СЛЕДВАЩАТА ВЕЧЕР ЛЕШ СЕ НАМИРАШЕ НА ДВАЙСЕТ И ТРИ километра южно от Колдуел, когато сви по черен път и изключи фаровете на мерцедеса. Караше бавно по изровения път и като използваше лунната светлина да се ориентира, мина напряко през царевична нива, засипана с остатъци от стебла.

- Извадете си оръжията - нареди той.

До него господин Д. стисна в ръце пистолета си четирийсети калибър, а двамата убийци на задната седалка приготвиха пушките, които им бяха дали, преди Леш да ги изведе от града.

Сто метра по-нататък Леш удари спирачки и прекара ръката си, облечена в ръкавица, по кожения волан. Хубавото на големия черен мерцедес беше, че на излизане от него приличаш на бизнесмен, а не на долнопробен наркотрафикант. Плюс, че на задната седалка имаше място за охраната.

- Да действаме.

В синхрон те отвориха вратите си и излязоха в заснежената нива, като се озоваха срещу друг голям Мерцедес - кафяв AMG. Красота.

Леш не беше единственият, дошъл с въоръжение и амуниции на срещата. Когато вратите на кафявия автомобил се отвориха, отвътре се появиха трима типове с пистолети четирийсети калибър и един, който изглеждаше невъоръжен.

Докато лимузините предполагаха поне привидна цивилизованост, всички, излезли от тях, олицетворяваха насилието в търговията с дрога, което нямаше много общо с калкулатори, офшорни сметки и пране на пари.

Леш се приближи към невъоръжения с ръце, извадени от джобовете на палтото си „Джоузеф Абауд". Когато се приближи, запретърсва съзнанието на южноамериканския вносител, който, поне според сведенията на наркодилъра, измъчван от тях за развлечение и изгода, бе продавал основното количество стока на Ривендж.

- Искал си да се срещнеш с мен - рече онзи с акцент.

Леш пъхна ръка във вътрешния джоб на палтото си и се усмихна.

- Ти не си Рикардо Бенлоиз. - Той погледна към кафявия мерцедес. - Не ми е приятно с шефа ти да ми въртите номера. Кажи на мръсника да излезе веднага от колата или си тръгвам. А това означава, че той няма да върти бизнес с този, който прочисти фронта в Колдуел и ще завземе пазара на Преподобния.

Човекът остана стъписан за миг, после погледна към тримата си другари, застанали зад него. Накрая очите му се насочиха към кафявия мерцедес и той едва забележимо поклати глава.

Настана пауза, после вратата откъм мястото до шофьора се отвори и отвътре излезе по-дребен и по-възрастен човек. Беше безукорно облечен, с черно, идеално скроено палто и лъснати до блясък мокасини, които оставиха размазана диря в снега. Приближи се съвършено спокоен, сякаш бе хиляда процента уверен, че хората му ще се справят, каквото и да се случи.

- Би трябвало да разбирате моята предпазливост - проговори Бенлоиз с акцент, който бе смесица от френски и латиноамерикански. - Времената са такива, че трябва да се внимава.

Леш извади ръката от вътрешния си джоб, като остави пистолета на мястото му.

- Няма за какво да се тревожите.

- Звучите много уверен.

- Аз съм този, който очисти конкурентите, затова съм уверен.

Очите на възрастния мъж обходиха Леш отгоре до долу, а

Леш знаеше, че той няма да види друго, освен сила.

Като прецени, че няма време за губене, Леш изложи открито искането си.

- Желая да получавам същото количество стока като Преподобния и това да започне веднага. Имам достатъчно хора и територията е моя. Нужен ми е добър и стабилен доставчик, затова поисках да се срещна с вас. Всичко е много просто. Заемам мястото на Преподобния и тъй като вие сте този, който е работил с него, искам да сключим сделка с вас.

Възрастният мъж се усмихна.

- Никога нищо не е просто. Но пък вие сте млад и ви предстои сам да го откриете, стига да живеете достатъчно дълго.

- Ще се навъртам наоколо много дълго време. Можете да ми вярвате.

- На никого не вярвам, дори на семейството си. И се боя, че не знам за какво говорите. Аз съм вносител на изящни произведения на изкуството от Колумбия и нямам представа как сте научили името ми и по каква причина го свързвате с някаква дейност от незаконен характер. - Възрастният човек леко се поклони. - Желая ви приятна вечер и ви предлагам да откриете легално приложение на несъмнените ви способности.

Леш се намръщи, когато Бенлоиз се насочи към колата, оставяйки хората си зад себе си.

Но какво беше това, по дяволите? Освен ако нямаше да се превърне в дъжд от олово...

Леш посегна към пистолета си и се приготви за престрелка... но не. Мъжът, опитал се да се представи за Бенлоиз, пристъпи напред и протегна ръка.

- Радвам се, че се запознахме.

Леш погледна надолу и видя, че в ръката на онзи има нещо. Картонче.

Леш прие ръкостискането, взе каквото му бе подадено и се върна в своя мерцедес. Когато седна зад волана, видя кафявия автомобил да се отдалечава по черния път, а от ауспуха излизаше пушек в студа.

Той погледна картончето. Върху него бе изписан телефонен номер.

- Какво ви даде той, господарю? - попита господин Д.

- Мисля, че сме в бизнеса.

Извади мобилния си телефон и набра номера, после подкара колата в посока, обратна на тази, по която бяха поели хората на Бенлоиз.