Отмъстена любов

Бенлоиз прие обаждането.

- Толкова по-приятно е да се разговаря в топла кола, не мислите ли?

- Да - засмя се Леш.

- Ето какво ще ви предложа. Четвърт от стоката, която доставях ежемесечно на Преподобния. Ако сте в състояние да я пласирате благополучно на улицата, ще помислим за увеличаване на обема. Договорихме ли се?

Беше такова удоволствие да имаш работа с професионалист, помисли си Леш.

- Да, договорихме се.

След като обсъдиха цената и начина на доставка, затвориха.

- Успяхме - заяви доволно Леш.

Докато останалите в колата триумфално си пляскаха ръцете, той се ухили широко като идиот. Перспективата да създаде лаборатории се оказа по-мъчна, отколкото бе очаквал, и макар още да работеше по този въпрос, нужен му бе мастит, надежден доставчик и връзката му с Бенлоиз беше ключът към това. С натрупаната печалба щеше да наеме още мъже, да се сдобие с първокласни оръжия, да купи нови недвижими имоти и да се прицели към братята. Имаше чувството, че откакто бе поел ръководството му, Обществото на лесърите бе тъпкало на място, но на това вече бе сложено край, благодарение на стареца с акцента.

Когато се върнаха в Колдуел, Леш остави господин Д. и другите лесъри в оная бърлога, ранчото, и потегли към облицованата с кафяв камък сграда. Паркира в гаража, възбуден от възможностите, които обещаваше бъдещето и които го накараха да осъзнае колко изпаднал беше до този момент. Парите бяха от значение. Те даваха свободата да вършиш каквото поискаш, да купуваш каквото е нужно.

Бяха власт, подредена в спретнати пачки и овързана с авторитет.

Те бяха нещото, от което се нуждаеше, за да бъде самия себе си.

Влезе през кухнята и спря за момент да се полюбува на подобренията, които беше успял да внесе. Нямаше ги вече празните плотове и шкафове. Бяха отрупани с машина за еспресо, електроуреди, чинии и чаши и нито една вещ не беше купена от евтин магазин. Хладилникът беше зареден с деликатеси, килерът - с вина, барът - с отбрани напитки.

Мина през трапезарията, която все още беше гола и изкачи стълбите, като вземаше по две наведнъж и пътьом се разсъбличаше. С всяка крачка пенисът му се втвърдяваше все повече. Горе го чакаше Принцесата. Бе готова за него. Изкъпана, намазана с балсам и парфюмирана от двама убийци, за да бъде употребена като негова секс робиня.

По дяволите, радваше се, че всички лесъри са импотентни, иначе в Обществото щеше да бъде проведена спешна акция по кастриране.

Като стигна до първата площадка, разкопча ризата си и под нея се показаха десетките драскотини по гърдите му. Всяка от тях бе причинена от ноктите на любовницата му и той се усмихна, готов да увеличи колекцията си. След двете седмици, през които я държа напълно овързана, започна да освобождава едната й ръка и единия й крак. Колкото повече се бореха, толкова по-хубаво беше.

Господи, тя беше страхотна жена...

Когато изкачи стълбите, замръзна, стъписан от миризмата, която се носеше по коридора. О... Господи, сладкият аромат бе толкова наситен, сякаш бяха счупени сто шишенца с парфюм.

Леш се затича към вратата на спалнята. Ако нещо се беше случило с...

Гледката беше страшна. Черна кръв бе омазала новите тапети и килим. Двамата лесъри, които бе оставил да пазят любовницата му, седяха на пода срещу леглото с балдахин, всеки с нож в дясната си ръка. Имаха многобройни порезни рани по вратовете, които си бяха нанасяли сами отново и отново, до-като бяха изгубили толкова много кръв, че телата им се бяха спаружили.

Погледът му се стрелна към леглото. Сатенените чаршафи бяха смачкани, а четирите вериги, които кралят на симпатите му бе дал, за да усмири Принцесата, висяха от ъглите.

Леш се обърна към подчинените си. Убийците не умираха, ако не бъдеха промушени в гърдите с оръжие от неръждаема стомана, така че и двамата бяха напълно извадени от строя, но още живи.

- Какво се случи, по дяволите?

Двете усти се раздвижиха, но той нищичко не можа да разбере. На мръсниците не им бе останал въздух да изрекат нещо, всичкият бе излетял през дупките, които сами си бяха отворили.

Слабоумни глупаци...

О, по дяволите, не! О, не, не беше възможно да го е сторила.

Леш отиде при разбърканите чаршафи и намери нашийника на умрелия си преди време ротвайлер. Беше го сложил на врата на Принцесата, за да я маркира като своя и не го бе свалял, дори когато бе забивал зъби във вената й по време на секс.

Беше го разкъсала отпред, вместо да го разкопчае. Съсипала го беше.

Леш захвърли нашийника на леглото, закопча копринената си риза и напъха краищата й в панталоните си. От бюрото „Шератон" - антика, която бе купил преди три дни - извади още един пистолет и дълъг нож, които прибави към въоръжението си, което бе носил за срещата с Бенлоиз.

Имаше само едно място, където можеше да е отишла. И той щеше да я последва и да си прибере кучката обратно.