Отмъстена любов

Воден от Джордж, Рот излезе от кабинета си в десет часа вечерта и тръгна по стълбите с увереност, която го изненада. Беше започнал да се доверява на кучето и да очаква сигналите, които Джордж предаваше по повода. Всеки път, когато се озоваваха пред стълбите, Джордж спираше и даваше възможност на Рот да намери първото стъпало. Щом стигнеха до най-долното, Джордж отново поспираше, за да е наясно Рот, че са стигнали във фоайето. След това отново имаше изчакване, докато Рот обявеше в коя посока иска да тръгнат.

Беше... много добра система всъщност.

Докато с Джордж слизаха, братята се събираха долу, проверяваха оръжията си и разговаряха. В центъра на групата Ви пушеше една от турските си цигари, Бъч полугласно редеше молитва, а Рейдж развиваше поредната близалка. Двете жени бяха с тях, той ги разпозна по мириса им. Медицинската сестра беше нервна, но не и истерична, а Хекс я сърбяха ръцете за битка.

Когато Рот стъпи на мозаечния под, ръката му стисна дръжката на повода толкова здраво, че бицепсът му се открои. По дяволите, той и Джордж оставаха тук. А това беше гадно. Каква ирония! Не толкова отдавна му беше криво, че оставят Тор у дома като куче. Сега ролите бяха разменени. Братът беше този, който излизаше в нощта... а той щеше да си остане вкъщи.

Остро изсвирване от Тор накара всички да млъкнат.

- Ви и Бъч, искам ви с Хекс и Зи в първия екип. Рейдж, Фюри и аз сме във втория екип и заедно с момчетата ще сме ви подкрепление. Получих съобщение от Куин, че с Блей и Джон са пристигнали на север и са заели позиция на около пет километра от входа към колонията. Готови сме за тръгване...

- Ами аз? - обади се Елена.

Тонът на Тор беше мек.

- Ти ще чакаш с момчетата в хамъра...

- Как ли пък не! Ще ви трябва медицинско лице...

- Вишъс е такъв. Ето защо той отива с първия екип.

- Заедно с мен. Аз мога да го открия... той се храни от...

Рот тъкмо щеше да се намеси, когато гласът на Бела се извиси сред спора.

- Пуснете я да отиде с другите. - Всички затаиха дъх в мълчание, а сестрата на Ривендж повтори остро: - Искам тя да участва.

- Благодаря ти - едва чуто промълви Елена, сякаш вече беше решено.

- Ти си неговата жена - прошепна Бела. - Нали така?

-Да.

- Той мислеше за теб последния път, когато го видях. Очевидно беше какво изпитва към теб. - Гласът на Бела прозвуча с още по-голяма сила. - Тя трябва да отиде. Дори да успеете да го откриете, той би оживял само заради нея.

Рот, който поначало беше против идеята медицинската сестра да се включи в екипа, отвори уста, за да издаде забрана... но после си спомни как преди година-две бе прострелян в корема и Бет бе стояла редом с него. Тя бе причината той да оцелее. Гласът й, докосването й, силната връзка помежду им бяха единственото, върнало го към живота.

Един Бог знаеше какво бяха сторили симпатите на Рив там в колонията. Ако изобщо още дишаше, животът му вероятно висеше на косъм.

- Тя ще отиде - отсъди Рот. - Може би само така ще се измъкне жив оттам.

Тор се прокашля.

- Мисля, че не е...

- Това е заповед.

Настъпи дълго мълчание, наситено с неодобрение. И то бе прекъснато едва когато Рот вдигна дясната си ръка и на нея проблесна масивният черен диамант, носен от всеки крал на расата.

- Добре. Хубаво. - Тор прочисти гърло. - Зи, искам ти да я пазиш.

- Разбрано.

- Моля те... - задавено проговори Бела. - Доведи брат ми у дома. Доведи го където му е мястото.

Настъпи кратка тишина.

После дойде обещанието на Елена.

- Ще го върнем. По един или друг начин.

Не беше нужно да пояснява. Жената имаше предвид жив или мъртъв и всички, включително и сестрата на Рив, го знаеха.

Рот каза няколко думи на Древния език, неща, които помнеше баща му да изрича към Братството. Ала тонът на Рот прозвуча по-различно. Баща му не бе имал нищо против да си остава у дома, на трона си.

А Рот това го съсипваше.

След кратко сбогуване братята и жените тръгнаха и се разнесе хор от трополене на войнишки обувки по мозаечния под. Вратата на вестибюла се затвори.

Бет улови свободната му ръка.

- Как се чувстваш?

По напрегнатия й глас личеше, че отлично знае какво му е, но той не се подразни от въпроса й. Бе загрижена и разтревожена, както и той би бил на нейно място, а понякога не можеш да сториш нищо друго, освен да попиташ.

- Бил съм и по-добре.

Той я притегли към себе си и когато тя допря тяло до неговото, Джордж също притисна глава, за да бъде погален.

Дори и с тях двамата Рот се чувстваше самотен. Застанал в голямото фоайе, чийто простор, цветове и внушителност вече не можеше да види, имаше чувството, че се е озовал точно там, където най-малко би желал. Отиването на бой, макар да бе крал, не бе само в името на войната и на защитата на расата. То бе и заради него самия. Искал бе нещо повече от това да е аристократ, заровен сред книжа и документи.

Но очевидно съдбата бе решила по един или друг начин да го фиксира върху трона.

Той стисна ръката на Бет, после я пусна и даде команда на Джордж да го води напред. Когато с кучето се озоваха във вестибюла, той отвори поредица от врати, докато накрая излязоха извън къщата.