Отмъстена любов

- Бих те поканила да минеш напряко, но...

- Не. По-добре сама да стигна там.

Доктор Джейн се усмихна доста палаво.

- Мисля, че така ще е най-добре.

Елена си наложи да се успокои и се дематериализира към другата част на сградата, като се чудеше дали доктор Джейн обичаше да доминира.

Под небето се бяха случвали и по-странни неща.

Когато отново придоби форма, тя почти не смееше да погледне през прозорците, притеснена от видяното преди малко. Ако Ривендж притежаваше подобни предмети или дори по-лошо, женски дрехи с размери като за мъж или наоколо се размотаваха селскостопански животни, тя не беше сигурна, че ще се овладее достатъчно, та да успее да се дематериализира далече от тук.Но не. Очевидно не беше последовател на Ру Пол и наоколо не се виждаше нищо, на което да му е нужна поилка или кошара. Интериорът беше красив и съвременен, състоящ се от лъскава семпла мебелировка, вероятно внесена от Европа.

Ривендж се появи от сводеста врата и спря, щом я видя. Ко-гато вдигна ръка, плъзгащата се стъклената врата се отвори по силата на волята му и тя долови апетитния аромат, носещ се от пентхауса.

Какво беше това... Печено телешко ли?

Ривендж се приближи до Елена, като се движеше с грациозна походка, въпреки че се подпираше на бастуна си. Тази вечер беше облечен в черно поло, което очевидно беше кашмирено, и фантастичен черен костюм. В изисканите си дрехи той изглеждаше като слязъл от корицата на списание - обаятелен, изкусителен, недостижим.

Елена се почувства като глупачка. Виждайки го тук, в красивия му дом, тя не се смяташе за нещо по-малко от него, а просто ясно долавяше, че между тях няма нищо общо. Що за илюзии я бяха завладели по време на разговорите им и при срещата им в клиниката?

- Добре дошла - Ривендж спря до вратата и протегна ръка към нея. - Бих те чакал отвън, но е прекалено студено за мен.

Живеем в два напълно различни свята, помисли си тя.

- Елена?

- Съжалявам. - Тя постави ръката си в неговата, защото би било грубо да не го стори и пристъпи в пентхауса му. Но в съзнанието си вече го беше напуснала.

Когато дланите им се докоснаха, Рив беше обран, ограбен, онеправдан, лишен от полагащото му се. Не чувстваше нищо от допира на ръцете им, а отчаяно желаеше да усети топлината на Елена. Но макар и вцепенен, дори само да наблюдава как плътта им се слива в едно, беше достатъчно да предизвика трепет в сърцето му, сякаш то бе свързано към ярък източник на енергия.

- Здравей - произнесе тя с пресипнал глас, когато той я поведе навътре.

Той затвори вратата и продължи да държи ръката й, докато тя не я издърпа, под претекст, че пристъпва наоколо и се оглежда. Рив обаче разбра, че й беше нужно пространство.

- Гледката е невероятна. - Елена спря и се взря в простиращия се пред нея изглед на блещукащия град. - От толкова високо прилича на макет.

- Високо сме, няма спор. - Той я наблюдаваше с жадни очи и я изпиваше е поглед. - Обожавам тази гледка - промърмори.

- Разбирам защо.

- И е тихо. - Усамотено. Само те двамата на света и никой друг освен тях. И останал насаме тук с нея той беше склонен да вярва, че всички гадости, извършени от него бяха престъпления, сторени от непознат.

Тя се усмихна леко.

- Естествено, че е тихо. В съседния апартамент използват приспособления за запушване на устата.

Рив се засмя.

- Озова се от погрешната страна на сградата ли?

- Да, така се случи.

Изчервяването й му подсказа, че тя беше видяла не само играчките на Вишъс, но и нещо повече. Изведнъж той стана много сериозен.

- Има ли нужда да си поговоря с моя съсед?

Елена поклати глава.

- Вината в никакъв случай не беше негова и за щастие двамата с Джейн още не бяха започнали. Слава богу.

- Разбирам, че не си падаш по този тип неща.

Елена отново насочи вниманието си към гледката.

- Те са възрастни, които са наясно с избора си, така че няма никакъв проблем. Но аз лично не бих се съгласила, дори животът ми да зависи от това.

Ето ти на студен душ. Ако видяното й се струваше извратено, то вероятно не би проявила разбиране и към факта, че той се откупва от омразна жена със секс. Която на всичкото отгоре му се падаше полусестра. О, и беше симпат.

Като него.

Мълчанието му я накара да погледне през рамо.

- Извинявай. Обидих ли те?

- И аз не си падам по тези неща. - О, никак дори. Той беше курва с принципи. Перверзните бяха приемливи, само ако бе принуждаван към тях. Да, защото просто беше нередно.

Боже, стоеше толкова по-ниско от нея.

Елена се заразхожда наоколо, меките подметки на обувките й не издаваха нито звук върху тъмния мраморен под. Докато я наблюдаваше, той забеляза, че под черното си вълнено палто тя носеше униформата си. В което имаше логика, отбеляза мислено, ако след това трябваше да ходи на работа.

Хайде де, каза си. Нима наистина бе очаквал тя да остане за през нощта?

- Да взема ли палтото ти? - попита Рив, осъзнал внезапно, че най-вероятно й е топло. - Налага се да държа температурата по-висока, отколкото е нормално за другите.

- Всъщност... Аз трябва да тръгвам. - Тя пъхна ръка в джоба си. - Дойдох само, за да ти донеса пеницилин.