Отмъстена любов

- Ще остана тук, в случай че реши да се върне - заяви Рот, а двойните врати се отвориха и Ви влезе забързано. - Искам всички да тръгнете да го търсите из града, но преди това нека чуем последните новини от нашата Кейти Курик. - Той кимна към Вишъс. - Кейти?

Погледът на Ви беше равносилен на протегнат среден пръст, но той се зае със задачата си.

- Проникнах в сървър на полицията. Снощи е бил подаден доклад от детектив в отдел „Убийства". На адреса, където открихме сандъците с оръжие, е бил намерен труп на човек. Доставчик на пица. Една-единствена прободна рана в гърдите. Без съмнение нещастникът се е натъкнал на нещо, което не е бивало да вижда. Точно приключвах с прегледа на подробностите по случая и какво мислихте, че открих? Споменава се за черно мазно петно на стената в близост до вратата. - Думите му бяха посрещнати с множество ругатни, доста от тях съдържащи нецензурни думи. - Следва интересната част. Според полицията около два часа преди управителят на пицария „Домино" да се обади, че служителят му не се е върнал след доставка на този адрес, на паркинга е бил забелязан мерцедес. Една съседка е видяла зад волана рус мъж, а до него седял друг, тъмнокос. Сторило й се е странно да види толкова луксозна кола в района.

- Мерцедес ли? - попита Фюри по телефона.

Рейдж довърши поредната близалка и хвърли бялата клечка в кошчето за боклук.

- И откога Обществото на лесърите инвестира такива пари в автопарка си?

- Именно - съгласи се Ви. - Няма никаква логика. Но ето и друго. Свидетели също така твърдят, че предната нощ са забелязали подозрителен на вид ескалейд... и мъж в черно, който носел... какво беше... сандъци, да, изнесъл четири сандъка от един от апартаментите.

Когато Ви насочи укорен поглед към Бъч, ченгето поклати глава.

- Не се споменава да са забелязали номера на колата. А и ги сменихме веднага щом се върнах. А колкото до мерцедеса: свидетелите непрекъснато правят грешки. Русият мъж и другият тип може да нямат нищо общо с убийството.

- Ще държа нещата под око - заяви Ви. - Не мисля, че има голяма вероятност полицията да ги свърже с нещо от нашия свят. Много неща могат да оставят черни петна, но трябва да сме подготвени.

- Ако със случая се е заел инспекторът, за когото си мисля, то той е много добър - отбеляза тихо Бъч. - От най-добрите.

Рот се изправи на крака.

- Добре, слънцето залезе. Изчезвайте оттук. Джон, искам да поговоря с теб насаме.

Рот изчака вратите да се затворят зад гърбовете на братята, преди да заговори.

- Ще го открием, синко. Не се тревожи. - Не последва отговор. - Джон? Какво става?

Момчето скръсти ръце пред гърдите си и продължи да се взира право напред.

-Джон...

Джон отпусна ръце и изписа нещо, което според слабото зрение на Рот гласеше:

- Ще изляза с останалите.

- Само така си мислиш. - Това накара Джон да извърне рязко глава. - Да, няма да стане, като се има предвид, че си истинско зомби. И не започвай да ме убеждаваш колко си добре. Ако си въобразяваш и за секунда, че ще ти позволя да излезеш да се биеш, значи си си изгубил ума.

Джон закрачи из кабинета, като животно хванато в капан. Най-накрая се спря и изписа с пръсти:

- Не мога да издържам повече тук. В тази къща.

Рот се намръщи в опит да си преведе казаното, но гримасата накара главоболието му да се усили.

- Извинявай, какво каза?

Джон отвори вратата със замах и секунда по-късно в кабинета влезе Куин. Последва усилено движение на ръцете, а после Куин прочисти гърло.

- Казва, че не може да остане в къщата тази нощ. Просто не издържа повече.

- Добре, тогава отиди в някой клуб и се натряскай до припадък, но никакви битки. - Рот благодари мислено, че Куин беше прикрепен към хлапето по закон. - И, Джон... ще го открия.

След още знаци с пръстите Джон се обърна към вратата.

- Какво каза той, Куин? - попита Рот.

- Ами... Каза, че за него е без значение дали ще го откриеш.

- Джон, не го мислиш наистина.

Момчето се завъртя и каза нещо на езика на знаците, а Куин преведе.

- Каза, че го мисли сериозно. Казва... че не може да продължи да живее така... В чудене ден и нощ дали когато влезе в стаята на Тор... Джон, по-бавно... той няма да се е обесил или отново ще е изчезнал. Дори да се върне... Джон казва, че вдига ръце от Тор. Прекалено много пъти е бил изоставян от него.

Това беше трудно да се отрече. В последно време Тор не се проявяваше като образцов баща. Единственият му принос бе създаването на ново поколение живи мъртъвци.

Рот примигна и разтърка слепоочията си..

- Виж, синко, не съм голям експерт, но можеш да поговориш с мен.

Н астъпи дълго мълчание, белязано от странен полъх... суха, почти спарена миризма, сякаш от... съжаление? Да, това беше съжаление.

Джон се поклони леко, като че благодареше и после бързо изхвърча през вратата.

Куин се позабави.

- Няма да го оставя да се бие.

- И така ще му спасиш живота. Ако в това състояние посегне към оръжието, ще се върне в дървен сандък.

- Разбрано.

Когато вратата се затвори, болката забушува с още по-голя-ма сила в слепоочията на Рот и го принуди да седне.