Отприщен гроб

– Да, едното тук, а другото, като отидох в Бирмингам. Тя се роди духовна, та ще е по-добре от първото. Всички знаем, че БП иска да стане трудна от Папа Джей, ама той не ще. Сестра ѝ не е наред, а ей го и Джейкъб.

Напълно объркана, Робин попита:

– А Джейкъб какво общо има?

– Ей, ама вярно не знаеш нищо! – отново възкликна Шона и се изхили.

Спряха под арката, извеждаща към детските спални помещения и класните стаи, и отвориха врата, номерирана с единица.

Класната стая бе вехто и неуютно помещение с прибодени в безпорядък по стените детски рисунки. Двайсет малки дечица в червени анцузи вече седяха край масите. Робин ги прецени на възраст между две- и петгодишни. Учудена бе, че не са повече, предвид че сто души във фермата правеха секс без предпазни средства, но най-вече бе поразена от странната им пасивност. Очите им блуждаеха, личицата бяха безизразни и много малко от тях шаваха. Изключение правеше малката Цин, която в момента бе под чина си и лепеше пластилин по пода, а щръкналата ѝ бяла косица контрастираше с ниско подстриганите главички на останалите от класа.

При появата на Шона и Робин жената, която им четеше, се изправи с явно облекчение.

– На трийсет и втора страница сме – каза тя на Шона и ѝ подаде книгата.

Шона изчака жената да затвори вратата на класната стая, преди да запрати книгата на учителската катедра и да каже:

– Хайде, да им дадем някаква задача за начало.

Извади купчинка листове за оцветяване.

– Може да нарисувате хубава картинка на пророк – съобщи Шона на класа и връчи половината листове на Робин, за да ги раздаде. – Таз е моята – добави небрежно и посочи бледо момиченце, спаружено като скаридка, преди да изръмжи на Цин: – Я да си сядаш на стола.

Детето ревна.

– Не ѝ обръщай внимание – бе съветът на Шона към Робин. – Трябва да бъде вкарана в пътя.

Робин раздаде листовете за оцветяване, на всеки от които бе нарисуван пророк на УХЦ. Примката на Откраднатия пророк, която Робин би очаквала да бъде пропусната в рисунка за оцветяване от толкова малки деца, гордо изпъкваше на врата му. Когато мина покрай чина на Цин, крадешком се наведе, отлепи пластилина от пода и го подаде на момиченцето, чиито сълзи понамаляха.

Докато се движеше между децата да ги насърчава и да им остри моливите, Робин ставаше все по-тревожна от поведението им. Сега, когато обръщаше внимание на всяко поотделно, те бяха смущаващо готови да я заобичат, та макар и да им беше напълно непозната. Едно момиченце се покачи непоканено в скута на Робин, други си играеха с косата ѝ или прегръщаха ръката ѝ. За Робин жаждата им за любяща близост, забранена от Църквата, бе достойна за жалост и силно разстройваща.

– Я престани – подвикна Шона към Робин от другия край на стаята. – Това е материално притежаване.

Тъй че Робин нежно отдели от себе си вкопчилите се в нея деца и отиде да разгледа забодените на стената рисунки, някои от които очевидно бяха дело на по-големи ученици предвид темата им. Повечето отразяваха ежедневието в Чапман Фарм и тя разпозна кулата като гигантска шахматна фигура, видима на хоризонта.

Една рисунка привлече вниманието на Робин. Надписът ѝ гласеше „Питай Дрвото“ и изобразяваше голямо дърво с брадва, забита в основата на ствола му. Все още гледаше рисунката, която явно бе неотдавна направена, тъй като хартията бе бяла и запазена, когато вратата зад гърба ѝ се отвори.

Робин се обърна и видя Мадзу, облечена в дълга алена роба. В стаята се възцари пълно мълчание. Децата сякаш замръзнаха по местата си.

– Пратих Вивиън в конюшнята да доведе Роуина – заговори тихо Мадзу – и ми съобщиха, че си я откъснала от задачата, поставена ѝ от мен.

– Ами на мен ми казаха, че сама мога да си избирам помощник – избъбри ужасена Шона.

– От своята собствена група – натъртено изрече Мадзу. Спокойният ѝ глас никак не съответстваше на слабото ѝ лице с несиметрични почти черни очи. – Не от някоя друга група.

– О, съжалявам – прошепна Шона. – Аз мислех…

– Ти не можеш да мислиш, Шона. Доказа го многократно. Но ще бъдеш накарана да мислиш.

Мадзу огледа децата и очите ѝ се спряха на Цин.

– Отрежи ѝ косата – поръча тя на Шона. – Дотегна ми да я гледам така рошава. Роуина – произнесе тя, като за пръв път се вгледа настойчиво в Робин. – Ела с мен.

53

Ян-линия се появява между две ин-линии

и силово се притиска напред.

Това движение е тъй стремително,

че събужда ужас…

„Идзин“, или „Книга на промените“

Замаяна от страх, Робин прекоси класната стая и последва Мадзу навън. Искаше да се извини, да обясни как не е имала представа, че нарушава правилата, като отива с Шона в училището, но се опасяваше да не би, без да ще, да влоши ситуацията си.