Отприщен гроб

Мадзу спря на няколко крачки от стаята и се обърна да погледне Робин, която също се закова на място. Двете жени никога не се бяха озовавали в по-голяма близост и Робин осъзна, че и Мадзу като Тайо не намираше особен смисъл в къпането. Усещаше телесната ѝ миризма, зле замаскирана с тежък парфюм. Мадзу не каза нищо, само гледаше Робин с тъмните си несиметрични очи и последната се почувства задължена да наруши мълчанието.

– Аз… искрено съжалявам. Не подозирах, че Шона няма правомощията да ме отведе от конюшнята.

Мадзу продължи да се взира в нея, без да говори, и Робин изпита странен първичен страх, примесен с отвращение, което не можеше да се обясни изцяло с овластената позиция, заемана от жената в Църквата. Ниъм Дохърти бе описала Мадзу като грамаден паяк; самата Робин я виждаше по-скоро като зловреден гигантски плужек, стаен сред камъните на езеро; ала нито един от двата образа не улавяше докрай всичката ѝ странност. Сега Робин имаше усещането, че гледа към зейнала бездна с неизвестни дълбини.

Робин предположи, че Мадзу очаква нещо повече от извинение, но нямаше идея какво може да е то. Тогава чу шумолене на плат. Погледна надолу и видя, че Мадзу бе повдигнала на няколко сантиметра робата си и разкриваше мръсен крак, обут в сандал. Робин отново погледна към неравнопоставените очи. Усети надигането на истеричен импулс да се разсмее – не беше възможно Мадзу наистина да очаква тя да целуне стъпалото ѝ, както го бяха сторили момичетата, изпуснали малчугана от спалното помещение, нали?, – но той бързо изчезна при вида на изражението на Мадзу.

В продължение на близо пет секунди Мадзу и Робин останаха втренчени една в друга и Робин знаеше, че това е тест и че да попита гласно дали Мадзу действително желаеше този знак на почит, би било също тъй опасно, както да разкрие отвращението си или своето изумление.

Просто го направи.

Робин коленичи, бързо се приведе над стъпалото на жената с черните му нокти, докосна го с устни и после отново се изправи.

Мадзу не показа по никакъв начин, че дори е забелязала оказаната почтителност, само спусна робата си и продължи напред, сякаш нищо не се беше случило.

Робин се почувства разтърсена и унизена. Озърна се да види дали някой друг беше станал свидетел на случилото се. Опита се да си представи какво би казал Страйк, ако я беше видял, и я заля повторна вълна от срам. Как би могла да обясни защо го е направила? Той би я взел за луда.

При басейна на Дайю Робин коленичи и избъбри задължителните думи. До нея Мадзу изрече:

– Благослови ме, дете мое, и нека справедливото ти наказание застигне всички, отклонили се от Пътя.

После Мадзу се надигна, все така без да поглежда Робин и да ѝ говори, и се отправи към храма. С надигаща се паника Робин я последва, предчувстваща какво може да се случи. И – то се знае, с влизането си в храма Робин видя предишните си съратници от групата на високо ниво, включително Амандийп, Уолтър, Вивиън и Кайл, седнали на столове, разположени в кръг на блестящо черната петоъгълна сцена. Всички бяха със строги изражения. С нарастващ ужас Робин забеляза, че Тайо Уейс също присъства.

– Роуина си бе наумила да върши различна задача от отредената ѝ, затова не си могла да я намериш, Вивиън – съобщи Мадзу, като се качи на сцената и седна на свободен стол, разпростирайки наоколо искрящата си кървавочервена роба. – Тя плати своята дан на смирение, но сега предстои да разберем дали това не е било просто празен жест. Ако обичаш, Роуина, придвижи стола си в средата на кръга. Добре дошла на Откровението.

Робин взе празен стол и го постави в средата на черната сцена, под която бе тъмният кръщелен басейн. Седна и се опита да укроти краката си, които се тресяха, като ги притисна със силно овлажнени длани.

Светлините в храма започнаха да помръкват, докато остана осветена само средата на сцената. Робин нямаше спомен при някой друг от сеансите по Откровение светлините да са загасвали.

Стегни се, нареди си. Опитваше се да си представи Страйк ухилен насреща ѝ, но не се получи: настоящето бе прекалено реално, притискаше я от всички страни, та макар лицата и силуетите на хората около нея да бяха станали неразличими в тъмното, а устните ѝ да пареха, сякаш контактът с Мадзу бе оставил по тях разяждаща киселина.

Мадзу вдигна дълъг блед показалец и вратите зад Робин с трясък се затвориха, като я накараха да подскочи.

– Едно припомняне – изрече спокойно Мадзу към присъстващите в кръга. – Терапията на първична реакция е форма на духовно пречистване. В това защитено свещено място използваме думи от материалистичния свят, за да контрираме материалистичните идеи и поведение. Ще има прочистване не само за Роуина, но и за нас, докато изравяме и изричаме думи, които вече не употребяваме, но които още се мяркат в подсъзнанието ни.

Робин видя как тъмните фигури наоколо ѝ кимат. Устата ѝ беше напълно пресъхнала.