Отприщен гроб

Тайо отново подхвана ръката ѝ под рамото, кокалчетата му се търкаха в гърдата ѝ, но този път Робин не оказа съпротива.

– Откровението винаги е трудно, когато го правиш за пръв път – каза Тайо.

Робин му позволи да я изведе от храма, като се опитваше да обърше носа си в ръкава на свободната ръка. Мадзу беше изчезнала, но останалите от групата вървяха към басейна на Дайю. Хвърлиха крадешком погледи към Робин и Тайо, когато те прекосиха вътрешния двор, без да се спрат.

Едва когато той я насочи към прохода между сградите на мъжките и женските спални помещения, който ѝ бе добре познат от нощните ѝ походи към гората, Робин осъзна накъде я води. И то се знае, мигове по-късно вече минаваха през храстите, които скриваха Стаите за уединение. Робин разполагаше с част от секундата да вземе решение: беше наясно, че няма връщане назад, ако се дръпне от Тайо, че статутът ѝ ще се срине безвъзвратно. Знаеше също така, че Страйк би препоръчал незабавно напускане; просто успяваше да види изражението на партньора си, да чуе гневния му упрек, задето не е взела предвид предупреждението му. Спомни си как го убеждаваше, че УХЦ прилага само емоционален тормоз, че няма опасност от изнасилване.

Стъклената врата на най-близката Стая за уединение се отвори. На прага застана писателят Джайлс Хармън, облечен в кадифено сако и с ръка още върху ципа на панталоните си, който явно току-що беше вдигнал, а косата му с прическа на денди сребрееше под обедното слънце.

– Джайлс – каза Тайо и звучеше изненадан, но също така крайно недоволен.

В бунгалото зад Хармън се чу движение и за ужас на Робин се показа Лин. Беше раздърпана и имаше вид, че може да повърне всеки миг. Отдалечи се бързо, без да погледне никого.

– Не знаех, че си тук – каза Тайо, като не изпускаше ръката на Робин над лакътя.

– Пристигнах тази сутрин – отвърна Хармън, несмутен от тона на Тайо. – Зърнах отлична възможност на хоризонта. Британската асоциация на творците търси спонсорство за проекта си „Етика и изкуство“. Ако УХЦ проявява интерес, бихме могли да осъществим плодотворно сътрудничество.

– Това трябва да се обмисли от Съвета – отвърна Тайо.

– Написах имейл на Папа Джей – каза Хармън, – но знам, че е зает, та реших да дойда, за да обсъдим подробностите с теб и Мадзу. Мисля да остана няколко дни – съобщи и театрално пое дълбоко от провинциалния въздух. – Тук е такова блаженство в сравнение с Лондон.

– Добре, може да поговорим по-късно във фермерската къща – каза Тайо.

– О, разбира се, разбира се – подсмихна се Хармън и за пръв път хвърли кратък поглед на Робин. – Ще се видим там.

Хармън се отдалечи, като си тананикаше полугласно.

– Хайде – подкани Тайо и потътри Робин към бунгалото, току-що освободено от Хармън и Лин.

Влязоха в неприветливо и тясно помещение, почти изцяло заето от двойно легло с изпомачкан и покрит с петна чаршаф. На пода се въргаляха две мръсни възглавници, от тавана над леглото висеше гола крушка. Мирисът на чам като в колиба бе примесен с острата воня на некъпано човешко тяло.

Тайо дръпна тънка завеса над плъзгащата се стъклена врата, а Робин отрони:

– Не мога.

– Какво не можеш? – попита той и се обърна с лице към нея. Горнището на червения му анцуг бе изпънато над издаденото шкембе, от него се носеше неприятна миризма на нечистотия, косата му беше мазна, а острият му нос и малка уста повече от всякога му придаваха вид на плъх.

– Знаеш какво – промърмори Робин. – Просто не мога.

– От това ще ти стане по-добре – пристъпи той към нея. – Много по-добре.

Посегна към нея, но Робин вдигна ръка да го задържи на разстояние и вложи същата сила, с която преди малко се бе закрепила да не падне в басейна. Той понечи да преодолее съпротивата ѝ, но тя не отстъпваше и Тайо направи крачка назад. Очевидно у него се бе запазило някакво смътно опасение от закона извън Чапман Фарм и Робин реши да се възползва.

– Не е редно. Аз съм недостойна.

– А аз пък съм принципал. Аз решавам кой е достоен и кой не.

– Не бива да съм тук – продума Робин, като си позволи да се разплаче и добави истерична нотка в гласа си. – Ти ме чу в храма. Всичко е вярно, до последната дума. Аз съм лоша, покварена, нечиста…

– Духовното единение пречиства – отвърна Тайо и отново се помъчи да преодолее отблъскващите ѝ го ръце. – Ще се почувстваш много облекчена. Ела…

Той направи опит да я прегърне.

– Не – изпъшка Робин, изтръгна се от него и се извъртя с гръб към стъклената врата. – Няма как да искаш да си с мен, след като знаеш каква съм.

– Имаш нужда от това – настойчиво изрече Тайо. – Ела.

Той седна на мърлявото легло и потупа мястото до себе си. Робин ревна по-силно с преувеличено отчаяние. Хлипането ѝ отекваше между дървените стени, носът ѝ течеше обилно и тя поемаше шумно въздух, сякаш на прага на паническа атака.

– Овладей се – нареди Тайо.

– Не знам за какво съм наказвана така, но нищо не мога да направя както трябва. Искам да си ида…

– Ела тук – още по-властно настоя Тайо и пак потупа леглото.

– Исках да го направя, искрено вярвах, но аз не съм онова, което търсиш, сега го осъзнавам…

– Говори твоята фалшива същност!