Отприщен гроб

…Тайо ме заведе в една от стаите за [нечетливо] и искаше Духовно единение, но аз успях да го отблъсна. Джайлс Хармън тъкмо излизаше оттам с Лин. Тя едва е достигнала пълнолетие, може и още да е непълнолетна, не знам.

Емили и [нечетливо], не знам дали съм ти я споменавала, тя е съвсем млда млада, бяха наказани за неподчинение. Емили трябваше да стои стъпила върху щайга и да държи надпис, че е мръсно прасе, но Шона просто [нечетливо], върна се чак след 48 часа и изглеждаше ужасно.

Научих защо [нечетливо] от топ групата. Защото не съм дала никакви пари. Ще трябва да ида при Мадзу и да предложа дарение, но как ще [нечетливо] това. Можеш ли да измислиш нещо, защото е единственият начин да мога да остана.

Също така за пръв път бях в класната стая на най-малките. Те не са наред, с промити мозъци са и много странни, ужасно е.

Шона казва, че Бека Пърбрайт лъже за нейното [нечетливо] с Дайю. Ще се опитам да науча повече. Мисля, че това е всичко. Шона спомена също, че Джейкъб е причината Папа Джей да не иска деца от Бека. Каза още, че Джейкъб е [нечетливо] от дявола.

Р х

Забравих, имаше рисунка на дърво с брадва в него в детската [нечетливо]. Изглежда, неотдавна направена, ще пробвам да го намеря, ако мога, но е трудно да измисля причина да съм в гората по светло през деня.

Страйк седеше зад съдружническото бюро и препрочете два пъти писмото на Робин, като не му убягна влошеният ѝ почерк и правопис. За пръв път съдружничката му посочваше конкретни следи, водещи нанякъде, и най-вече съобщаваше информация, която Църквата за нищо на света не би искала да се разчува, но по неговото лице не личеше никакво задоволство, тъкмо обратното – намръщи се, докато препрочиташе частта за духовното единение. Като чу стъпки, изрече, без да отделя очи от листа:

– Малко съм разтревожен за нея.

– Защо? – попита Пат с обичайния си баритон, като остави чаша с чай пред Страйк.

– Прощавай, помислих те за Мидж – каза Страйк. Сътрудничката преди малко му бе дала писмото, което бе взела от тайника през нощта.

– Наложи ѝ се да тръгне, следи двамата Франк. Какво ѝ е на Робин?

– Вероятно страда от изтощение и недохранване. Благодаря – добави, като взе чашата с чай.

– Райън звъня току-що – съобщи Пат.

– Кой? О, Мърфи ли?

– Питаше дали има за него писмо от Робин.

– Да, има – отвърна Страйк и ѝ подаде сгънатия лист. Устоял бе на изкушението да го прочете, но бе доволен да види през хартията, че съдържа само два-три реда. – Не му казвай, че се тревожа за Робин – поръча.

– Че защо да му казвам – намръщи се Пат. – А за теб има съобщения на гласовата поща. Едното е от девет часа снощи от мъж на име Лукас Месинджър. Казва, че бил брат на Джейкъб.

– По дяволите – изруга Страйк, който вече пренебрегваше всички обаждания вечер, пренасочени от офиса, като предполагаше, че го търси Шарлот. – Добре, ще му върна обаждането.

– И още три от една и съща жена – добави Пат със сурово изражение. – Все в малките часове на нощта. Не си казва името, но…

– Изтрий ги – отсече Страйк и посегна към телефона си.

– Мисля, че трябва да ги чуеш.

– Защо?

– Избива я на заплахи.

Гледаха се един друг няколко секунди. Страйк пръв прекъсна контакта с очи.

– Ще се обадя на Месинджър и после ще ги изслушам.

Когато Пат затвори вратата към външния офис, Страйк позвъни на Лукас Месинджър. След няколко позвънявания мъжки глас отговори:

– Да?

– Обажда се Корморан Страйк. Снощи сте оставили съобщение за мен.

– О… – В линията настъпи известна промяна, която подсказа на Страйк, че е превключен на високоговорител. – Вие сте детективът, нали? Какво е направил Джейкъб? Да не се е блъснал пак в някоя витрина с колата?

Страйк чу няколко изсмивания и предположи, че Лукас споделя обаждането с колегите си.

– Опитвам се да открия къде е.

– Защо ви е? Какво е направил?