Отприщен гроб

– Брат ви присъедини ли се към Универсалната хуманитарна църква?

Този път смехът в другия край на линията бе по-висок.

– Да. Безподобен тъпак.

– И къде е сега?

– Май в Германия. Не поддържаме контакт. Той ми е брат наполовина. Не се разбираме.

– Знаете ли кога е заминал за Германия?

– Не точно. Май че миналата година.

– С УХЦ ли е свързано? В Центъра в Мюнхен ли е бил изпратен?

– Не, мисля, че се запознал с някакво момиче. Все за нея ми дрънкаше, но не се заслушах и в половината от приказките му.

– Родителите ви дали знаят къде е Джейкъб?

– Те също не говорят с него. Имаха скандал.

– Сещате ли се за някой, който да поддържа връзка с Джейкъб?

– Не – отвърна Лукас. – Както казах, не се разбирахме.

След като на Лукас информацията му се простираше само дотам, Страйк затвори и записа в бележника си Джейкъб Месинджър Германия? После завъртя стола си към таблото на стената, на което бе забол няколко снимки и бележки, свързани със случая „УХЦ“.

В колонка от лявата страна бяха снимките на хора, които Страйк все още се опитваше да издири. Най-отгоре бяха тези на момичето, което се бе наричало Карин и Чери, последното изписано по два различни начина, и разпечатан от Фейсбук профил на Кари Къртис Удс, за която се надяваше, че може да се окаже същото лице.

Под снимките на Чери имаше друга, на тъмнокосия и загорял Джейкъб Месинджър, който позираше на плаж по плувни шорти, напрегнал коремните си мускули и широко усмихнат към фотоапарата. Страйк вече знаеше, че краткият досег на Месинджър със славата бе достигнал пика си с класирането му трети в риалити шоу и въпросната снимка бе изпратена като рекламна тъкмо за това шоу. Съдебният процес на Джейкъб и пращането му в затвора за шофиране в нетрезво състояние отново бяха пратили името му във вестниците, а на последната си медийна изява той бе сниман в клиника за лечение на зависимости на УХЦ с впита бяла фланелка с логото на УХЦ и обявяваше колко много е спечелил от присъединяването си към Църквата. Оттогава бе изчезнал от публичното полезрение.

Страйк стана, откъсна страницата с Джейкъб Месинджър Германия? от бележника си и я закачи до снимката на младия човек, преди отново да вземе писмото на Робин и да препрочете редовете за Джейкъб. Шона спомена също, че Джейкъб е причината Папа Джей да не иска деца от Бека. Това не го разбрах. Ще се опитам да науча повече. Каза още, че Джейкъб е [нечетливо] от дявола. Леко намръщен, Страйк премести поглед от писмото към снимката на сияещия Джейкъб с ослепително белите му зъби и плувни шорти с тропически десен. Почуди се дали наистина Месинджър е онзи Джейкъб, който лежи болен в Чапман Фарм, и ако е така, каква връзка би могъл да има този факт с това, че Джонатан Уейс не желаел да има деца от Бека Пърбрайт.

Очите му пробягаха към следващата снимка в лявата колона: избеляла фотография на Диърдри Дохърти. Въпреки всички положени усилия не бе успял да открие следа от Диърдри било онлайн или в реалния живот.

Последната снимка от лявата страна на таблото беше на рисунка: странното изображение от Тормент Таун на руса жена с очила, носеща се върху тъмна вода. Страйк все още се мъчеше да установи истинската самоличност на Тормент Таун, който най-сетне бе откликнал на онлайн съобщението му.

На коментара на Страйк Удивителни рисунки. По фантазия ли рисувате? анонимният художник бе отговорил:

Благодаря. Нещо такова.

Страйк написа:

Имате голям талант. Трябва да пробвате с комикси. Хорър.

Реакцията на Тормент Таун беше:

Това никой не би искал да го чете.

Тогава Страйк написа:

Явно никак не харесвате УХЦ, така ли е?

Отговор от Тормент Таун не последва. Страйк се опасяваше, че твърде много е избързал, и съжали не за пръв път, че Робин я нямаше тук, та да я помоли да измъкне признание от автора на рисунките. Робин я биваше да предразполага към доверие онлайн, доказваше го успехът ѝ да убеди тийнейджърка да ѝ даде жизненоважна информация по предишен техен случай.

Страйк затвори Пинтерест и вместо това отвори Фейсбук. Кари Къртис Удс все още не бе приела поканата му за приятелство.

Той въздъхна, надигна се с неохота от стола си и излезе с вейп устройството си и чашата с чай във външния офис, където Пат пишеше на клавиатурата, както обикновено захапала електронната си цигара.

– Е, добре – каза Страйк, като се настани на червеното канапе срещу бюрото на Пат. – Да ги чуем тези заплахи.

Пат натисна бутон на стационарния телефон пред себе си и гласът на Шарлот, завален от алкохол, както бе очаквал Страйк, изпълни стаята.

„Аз съм, вдигни, проклет страхливецо. Вдигни!…“

След секунди мълчание Шарлот почти изкрещя: