Отприщен гроб

– Нямам намерение да бъда въртян на шиш цял живот – отсече Страйк. – Тя ми отне шестнайсет години. Това е предостатъчно.

Той метна обелката от банана в кошчето и се отправи към вътрешния офис.

Завоят на Шарлот от добронамереност към яростни обвинения и закани не донесе изненада на Страйк, който бе търпял години наред променливите ѝ настроения. Умна, забавна и често умиляваща, Шарлот също така бе способна на безгранична злоба, както и на самоунищожително безразсъдство, което я бе довеждало до прекратяване на връзки по случайна приумица и до излагане на екстремни физически рискове. Различни психиатри и терапевти се бяха трудили над нея в опит да вкарат нейната непредвидимост и нещастност в някаква стройна медицинска класификация. Предписвани ѝ бяха лекарства, рикоширала бе между психотерапевти, приемана бе в клиники и все пак Страйк знаеше, че нещо у Шарлот упорито се противопоставя да приеме помощ. Винаги бе повтаряла, че нищо, което лекарите или психиатрите могат да предложат, няма да ѝ е от полза. Само Страйк би могъл да я спаси от нея самата, повтаряше отново и отново.

Без да се усети, той бе седнал на стола на Робин вместо на своя и гледаше таблото с прибодените към него бележки и снимки, свързани със случая „УХЦ“, но мислеше за Шарлот. Добре си спомняше вечерта на яхтата, собственост на един от нейните приятели, лютата разправия, разразила се, след като Шарлот бе обърнала бутилка и половина вино, както и забързаното оттегляне на другите от компанията, които оставиха Страйк сам да се оправя с Шарлот, размахваща нож и заплашваща да се прободе. Той я обезоръжи и междувременно тя се подхлъзна и падна на пода. Дори при по-късни случаи, когато си изпуснеше нервите, тя го обвиняваше, че е искал да я бутне през борда. Без съмнение, ако беше изслушал третото съобщение, щеше да чуе упреци и за други посегателства, изневери и жестокост; в описанията на Шарлот, когато бе пияна или разгневена, той бе чудовище, притежаващо ненадминат садизъм.

Шест години, след като връзката им бе окончателно прекратена, Страйк вече виждаше, че непоправимият проблем между тях е невъзможността им за съгласие каква е реалността. Тя оспорваше всичко: часове, дати, събития, кой какво е казал, как са започнали скандали, дали са били заедно, или са били скъсали, когато той е имал връзки. Той все още не знаеше дали спонтанният аборт, за който твърдеше, че е имала малко преди финалната им раздяла, е бил истински. Никога не му беше показвала доказателства за бременността си, а променящите се дати предполагаха, че или не е била сигурна кой е бащата, или всичко е било във въображението ѝ. Като седеше тук сега, се питаше как така той, човек, изцяло отдаден в професията си в търсене на истината, бе търпял толкова дълго.

С гримаса Страйк отново се изправи, взе бележника и химикалката си и застана до таблото на стената, като се застави да се фокусира, защото на следващата сутрин щеше да е в затвора в Бедфорд за интервюто с Джордан Рийни. Очите му отново обходиха лявата колона и се спряха на снимката на Чери Гитинс, чийто престой в Чапман Фарм бе съвпаднал с този на Рийни. След няколко мига размисъл над снимката повика Пат във вътрешния офис.

– Ти имаш дъщеря, нали? – попита я.

– Да – смръщи се Пат.

– На колко години е?

– Това пък за какъв дявол ти е да го знаеш? – тросна се Пат и лицето ѝ се зачерви.

Страйк никога не я бе виждал да се изчервява и се зачуди кое ли бе провокирало тази странна реакция. Усъмнен дали тя не си представя как има безчестни намерения спрямо дъщеря ѝ, обясни:

– Опитвам се да получа достъп до профила на тази жена във Фейсбук. Частен е и тя не приема предложението ми да я следвам. Мислех си, че ако дъщеря ти е вече във Фейсбук с установена история, би имала по-добър шанс. Друга майка би изглеждала по…

– Дъщеря ми не е във Фейсбук.

– Ами добре – каза Страйк. – Прощавай – добави, макар да не беше сигурен за какво се извинява.

Страйк остана с впечатлението, че Пат искаше да каже още нещо, но след няколко секунди тя се върна във външния офис. Скоро чаткането по клавиатурата се възобнови.

Все още озадачен от реакцията ѝ, той се обърна отново към таблото, като вече оглеждаше снимките в дясната колона – тези на пребивавалите в Чапман Фарм, застигнати от насилствена смърт.

Най-отгоре беше изрезка от новина в стар вестник за смъртта на Пол Дрейпър, открита от Страйк няколко дни по-рано. Под заглавие „Двойка е осъдена за убийството на „съвременен роб“ статията описваше в подробности как Пол Дрейпър е спял където завари, когато двойка му предложила да пренощува в дома им. И двамата уж спасители бяха осъждани преди това за прояви на насилие и бяха принудили Дрейпър да върши строителни работи за тях, като го бяха сложили да спи в бараката си. Смъртта на Дрейпър шест месеца по-късно бе настъпила по време на побой. Стопеното му от недохранване и полуизгоряло тяло бе открито на строителен обект недалеч от къщата. Детективът не бе успял да открие жив родственик на Дрейпър, който на снимката бе плах кръглолик деветнайсетгодишен младеж с къса и тънка коса.