Отприщен гроб

– Какво си виждал да правят двамата Уейс?

– Караха разни неща да изчезват. Също… духове, такива работи.

– Духове?

– Виждал съм я да кара да се появи дух.

– И как изглеждаше духът? – попита Страйк.

– Ами като призрак. – Изражението му предизвикваше Страйк да намери това смешно. – Видях го в храма. Беше… прозрачен.

Рийни отново примигна силно, после попита:

– Говорили ли сте с друг, който е бил там?

– Ти повярва ли, че духът е истински? – продължи Страйк, като игнорира въпроса на Рийни.

– Не знам… може би – отвърна той. – Вие не сте били там – добави леко ядосан, но след поглед над главата на Страйк към навъртащ се наблизо надзирател, подхвърли с насилено спокойствие. – Може и фокус да е било, не знам.

– Чух, че Мадзу те е принуждавала да се удряш с камшик през лицето – каза Страйк, като наблюдаваше внимателно Рийни и то се знае, по лицето на затворника пробяга потрепване. – Какво беше направил?

– Фраснах един на име Грейвс.

– Алегзандър Грейвс?

Рийни изглеждаше все по-притеснен от това ново доказателство, че Страйк си е приготвил домашното.

– Да.

– Защо го фрасна?

– Беше мухльо.

– В какъв смисъл?

– Адски дразнещ беше. През цялото време дрънкаше врели-некипели. И все се пречкаше отпреде ми. Лазеше ми по нервите, така че една вечер го ударих, да. Само че там не биваше да се ядосваме един на друг. Искаха от нас братска обич, такива ми ти щуротии.

– Не ми приличаш на човек, който би се съгласил да се удря сам с камшик.

Рийни не каза нищо.

– Този белег на лицето ти от камшика ли е?

Рийни продължи да мълчи.

– С какво те заплаши тя, че да те накара да се удряш сам? – настоя Страйк. – С полицията ли? Мадзу знаеше ли, че имаш криминално досие?

И отново яркосините очи с гъсти мигли примигнаха силно, но този път Рийни проговори.

– Да.

– И как са научили?

– Трябваше да признаваме разни неща пред групата.

– И ти им каза, че си бягал от полицията ли?

– Казах, че съм се забъркал в неприятности. Човек просто… биваше засмукан някак – промълви Рийни. Тигърът отново затрепка. – Не може да го разберете, ако не сте били част от това. С кого друг от тези, които са били там, говорихте?

– С няколко души.

– Кои?

– Защо искаш да знаеш?

– Просто се чудех.

– С кого беше най-близък в Чапман Фарм?

– С никого.

– Защото „скитникът има малко приятели“?

И може би защото не му бе възможна друга форма на отмъщение, Рийни освободи дясната си ръка и зачопли носа си. Огледа върха на пръста си, бръсна продукта от тази операция на пода и отново завря длан под мишницата си, като сърдито се втренчи в Страйк.

– С Глупчо бяхме приятели.

– Чух, че е имал някакво преживяване с прасета. Изпуснал ги случайно и бил бит заради това.

– Не си спомням.

– Нима? Трябвало е да бъде нашибан с камшика, но две момичета го откраднали, така че наредили на членовете на Църквата да го бият.

– Не си го спомням – повтори Рийни.

– Информацията ми е, че побоят е бил толкова тежък, та вероятно е причинил мозъчно увреждане на Дрейпър.

Рийни задъвка бузата си отвътре в продължение на няколко секунди, после отсече:

– Не сте били там, мамка му.

– Не съм, затова питам теб какво се случи.

– Глупчо не беше с всичкия си още преди боя – каза Рийни и изглежда, мигом съжали за думите си, защото добави натъртено: – Не можете да ми прикачите обвинение за Глупчото. Куп хора го ритаха и налагаха. Какво целите изобщо?

– Значи не си бил в приятелски отношения с никого освен с Дрейпър в Чапман Фарм, така ли? – попита Страйк, като пренебрегна въпроса на Рийни.

– Така – отвърна Рийни.

– Познаваше ли Чери Гитинс?

– Бегло.

Страйк долови притеснение в тона на Рийни.

– Знаеш ли случайно къде е отишла, след като е напуснала Чапман Фарм?

– Нямам представа.

– Познаваше ли Абигейл Прайс?

– Бегло – повтори Рийни с все същата неловкост.

– Ами Кевин Пърбрайт?

– Не.

– Трябва да е бил дете по време на престоя ти.

– Нямах нищо общо с децата.

– Кевин Пърбрайт свързвал ли се е с теб неотдавна?

– Не.

– Сигурен ли си?

– Да, сигурен съм, по дяволите. Знам кой се е свързвал с мен и кой не е.

– Пишел е книга за УХЦ. Бих очаквал да се опита да те намери. Той те е помнел.

– Е, и какво? Не ме намери.

– Пърбрайт е бил застрелян в апартамента си миналия август.

– Аз бях тук миналия август. Как се предполага да съм го гръмнал?

– Има двумесечен период, през който Кевин е бил жив и е пишел книгата си, а ти си бил на свобода.

– Е, и? – отново изръмжа Рийни и взе да мига трескаво.

– Лаптопът на Кевин е бил откраднат от убиеца му.

– Казах ви вече, бях тук, когато е бил застрелян, как тогава съм могъл да му задигна шибания лаптоп?

– Не съм казал, че ти си го откраднал. Казвам ти, че който го е взел, вероятно знае дали си говорил с Пърбрайт или не. Не е трудно да измъкнеш паролата от някого, ако си насочил оръжие към него.

– Не знам за какво говорите – отвърна Рийни. – Никога не съм приказвал с него.

Но по горната му устна вече бе избила пот.

– Можеш ли да си представиш семейство Уейс да убиват в защита на Църквата?

– Не – отговори автоматично Рийни. А после: – Не знам. Откъде да знам, по дяволите?

Страйк отгърна бележника си на нова страница.

– Виждал ли си някога оръжия, докато беше в Чапман Фарм?

– Не.