Отприщен гроб

– Спокойно, всичко е наред – отвърна Страйк час по-късно на извинението на Робин, задето бе приела случая, без да се консултира с него. – Аз сам бих го казал, но устата ми беше пълна с картоф.

След като се разделиха с баща и син Еденсор, двамата съдружници се бяха отбили в близък пъб. „Златният лъв“ беше малък, викториански и пищно декориран и те седяха на високи тапицирани с кожа бар столове край кръгла маса.

– Снощи разгледах уебсайта на УХЦ – каза Робин, която пиеше портокалов сок, защото скоро трябваше да поеме към смяната си за следене. – Разполагат с голям брой скъпи имоти. Сградата на Рупърт Корт трябва да им струва цяло състояние, предвид че е в средата на Уест Енд, а притежават още храмове и центрове в Бирмингам и Глазгоу. Възможно ли е да печелят всички тези пари по законен начин?

– Ами те провеждат курсове по самоосъзнаване из цялата страна, струващи по петстотин лири на ден, а в базите си за отдих приемат посетители за по хиляда. Имат над десет хиляди членове, събиращи пари за тях, които също така даряват една пета от заплатите си и правят завещания в тяхна полза. Това прави сериозни суми. Човек би помислил, че данъчните трябва да са ги налетели, така че или са чисти, или имат хитър счетоводител, който знае как да укрива съмнителните моменти. Уви, прибирането на пари от идиоти не се брои за престъпление.

– Ти си съгласен с Джеймс, че Уил е идиот, така ли?

Страйк отпи от бирата си, преди да отговори.

– Бих казал, че общо взето, на хора, които се присъединяват към секти, нещо им липсва.

– Ами Джайлс Хармън? Богат, успешен писател, наистина умен…

– Аз съм съгласен с твърдението на Оруел – отвърна Страйк. – „Някои идеи са толкова глупави, че само интелектуалците вярват в тях.“ Не виждам как тази задача може да се изпълни както трябва, без да вкараме някого под прикритие в Чапман Фарм.

Робин бе прекарала последните няколко дни да се подготвя тъкмо за този разговор.

– Означава най-напред посещение в храма на Рупърт Корт. Проучих това. Не може ей тъй да цъфнеш в Чапман Фарм, трябва да бъдеш поканен там, което означава да бъдеш привлечен в някой от храмовете. Който и да е този, дето ще иде на Рупърт Корт, ще му трябва напълно изградена самоличност с биография, която не бива да се променя след първия контакт с членове на Църквата. Също така човекът трябва да изглежда заможен, та да е атрактивен обект за вербуване.

Страйк, който беше съвършено наясно, че слуша кандидатура, подхвърли:

– И предполагам, не вярваш, че Баркли, Шах или Литълджон ще са убедителни като богати еретици.

– Съмнявам се, че Баркли ще изкара и един час, преди да избухне в проклятия – каза Робин. – А Литълджон би бил идеален, ако това беше орден с обет за мълчание…

Страйк се разсмя.

– Дев, от своя страна, има малки деца и няма да му е драго да отсъства от дома със седмици. Мидж е евентуална възможност, но тя никога досега не е действала под прикритие. Знам, че и аз не съм, не в този мащаб – побърза да каже Робин, преди Страйк да го е изтъкнал. – Но досега не са ме изобличавали, не и дори когато всеки ден ходех в Парламента като Вениша Хол.

– Ами ако задачата продължи със седмици? – попита Страйк.

– Значи ще продължи със седмици – леко повдигна рамене Робин.

Страйк вече и без това беше решил, че Робин е най-добрата за мисията, но имаше и друг мотив да приеме предложението ѝ. Принудителна раздяла за няколко седмици по време на престоя ѝ в Чапман Фарм можеше да подложи на напрежение връзката ѝ с Райън Мърфи, а Страйк малко неща желаеше повече от това. Само че не искаше да се съгласява твърде охотно, та да не бъде заподозрян в задни цели, така че само кимна и каза:

– Е, добре, това може и да проработи. Но се иска сериозно обмисляне.

– Знам. И не мога да нося перука в Чапман Фарм, та си мислех за радикална подстрижка.

– Хайде бе! – реагира Страйк импулсивно. Той харесваше косата ѝ.

– Налага се. Вече от години се движа в близост до Рупърт Корт. Последното, което ни е нужно, е някой да ме разпознае, особено ако ме е виждал да влизам в агенцията и да излизам от нея.

– Добре, разумен аргумент – прие Страйк, – но не е нужно да си обръснеш главата.

– Не се опитвам да попадна в Харе Кришна – посочи Робин. – Мислех си за къса прическа с хубав дързък цвят. Момиче, посещавало частни учебни заведения, което търси нещо алтернативно, но не чак толкова радикално, че да подплаши родителите си и те да спрат да ѝ плащат сметките. Може би неотдавна е претърпяла злощастна раздяла и ѝ се иска да открие цел, нещо, което да запълни празнината наместо очаквания от нея брак.

– Здравата си мислила над това – подсмихна се Страйк.

– Естествено, нали искам задачата.

– Защо? – поинтересува се Страйк. – Защо я искаш толкова много?

– Винаги съм проявявала интерес към темата за контрол над съзнанието. Докоснах се до нея по време на следването си.

Робин беше учила психология, преди да напусне университета. Недовършеното висше образование беше една прилика между нея и Страйк.