Ето защо за нея бе удоволствие и облекчение да е с Мърфи, който очевидно имаше желание да бъде с нея. Извън факта, че полицаят от криминалния отдел беше хубав и интелигентен, ги свързваше характерът на работата им като разследващи, а това бе добре дошъл контраст спрямо добре платения счетоводител, с когото се беше развела и който никога не бе разбирал влечението ѝ към ексцентрична и несигурна кариера, както Матю определяше избраната от нея. На Робин също така ѝ бе приятно отново да има сексуален живот, и то много по-удовлетворителен, отколкото с бившия си съпруг.
И все пак нещо си оставаше между нея и Райън, което ѝ бе трудно да идентифицира. Може би най-точната дума бе предпазливост и Робин бе сигурна, че тя произтичаше от предишните неуспешни бракове и на двамата. И той, и тя бяха наясно колко тежко могат да се наранят хора в интимна връзка и затова пристъпваха на пръсти един около друг. Вече помъдряла в сравнение с годините ѝ край Матю, Робин внимаваше да не споменава често Страйк пред Райън, да не казва нищо за преживелиците му през войната, нито да го цитира в светлина, която можеше да го представи като твърде забавен или привлекателен. С Мърфи вече си бяха споделили много за миналото си, но Робин бе наясно, че и тя като Райън поднася редактираната версия. Може би това бе неизбежно, щом веднъж човек прехвърлеше трийсетте. Толкова лесно ѝ бе да открие сърцето си за Матю, с когото се бе запознала в училище, и макар да бе вярвала тогава, че е доверила всичките си тайни, сега в ретроспекция виждаше колко малко бе имала да доверява по онова време. Чак след шест месеца сподели с Райън за бруталното си изнасилване, сложило край на учението ѝ в университета, и пропусна да спомене, че основен фактор за провала на брака ѝ бе непрестанната ревност и подозрителност на Матю към Страйк. Райън от своя страна никога не говореше много за годините си на злоупотреба с алкохол и бе поднесъл доста постно описание, както тя подозираше, на раздялата със съпругата му. Тя бе приела, че тези неща ще се обсъждат впоследствие, ако връзката продължеше. Междувременно личен живот без сцени на ревност и озлобление бе добре дошла промяна за нея.
На фона на всичко това бленуване по повод емоционалния подтекст в думите на Страйк не би донесло на никого нищо добро и само щеше да накара Робин да се почувства нелоялна към Мърфи. Страйк вероятно не се притесняваше да изрича фрази като „Ти винаги изглеждаш прекрасно“ и „Разправих на сестра ми всичко за теб“ просто защото сега тя бе в постоянна връзка с друг мъж. Докато слизаше към метрото, си повтори строго, че Страйк е най-добрият ѝ приятел, нищо повече, и насочи мислите си към задачата в Бекслихийт.
7
„Идзин“, или „Книга на промените“
Страйк бе възнамерявал да се върне в офиса, щом допие бирата си, но в „Златният лъв“ беше толкова приятно, та му хрумна, че и тук би могъл да прочете документите, дадени от сър Колин Еденсор, плюс че имаше бира в наличност. Затова си поръча още една и при първа възможност смени стола си с освободена кожена пейка пред по-ниска маса, на която отвори папката. Най-отгоре върху купчината листове имаше дълъг имейл до сър Колин от покойния Кевин Пърбрайт.
Драги Колин,
Предварително се извинявам, ако писанието ми ти се види твърде дълго, но ти помоли да те осведомя как семейството ми се е замесило с Универсалната хуманитарна църква и кое ме е довело да я напусна, тъй че ето го моя разказ.
Майка ми се присъедини към УХЦ, когато бях на три години, а сестрите ми на шест и осем. Важно е да се отбележи, че майка ми – бях приучен да я наричам Луиз, тъй като УХЦ забранява думи, обозначаващи семейни връзки – не е глупава. Израснала е в бедност и не е имала шанс да постъпи в университет, но е природно интелигентна. Омъжила се е за баща ми много млада, но той напуснал семейството, когато съм бил на една година. Помня, че Луиз беше много хубава като по-млада.
Не знам кога за пръв път е чула Джонатан Уейс да говори, но знам, че се е влюбила в него. Куп жени в УХЦ са луди по Уейс. Тъй или иначе, тя стегна багажа ни, изнесохме се от къщата, дадена ни от общината, и се преместихме в Чапман Фарм. (Това се наложи да го сглобя от разказваното по-късно от сестрите ми, защото нямам спомен за живота ни преди УХЦ.)
След това нямахме къде другаде да идем, имахме подслон единствено в УХЦ. Това всъщност е често явление. Хората влагат всичко в Църквата като доказателство за своята посветеност на новия им живот. Някои членове дори продават къщите си и даряват всичките получени пари на Църквата.