Отприщен гроб

Оттогава нататък ставах само все по-объркан. Не можех да споделя с никого какво бях чул най-малкото защото, ако Мадзу чуеше какви истории разпространявам, бог знае какво щеше да ме накара да си причиня. Опитвах се да потискам лошите мисли и съмненията си, но пукнатината във вярата ми се разширяваше все повече. Започнах да забелязвам лицемерието, контрола, непоследователностите в учението. Проповядваха обич и доброта, а бяха безпощадни към хора за неща, които не им бе по силите да преодолеят. Така например Лин, дъщеричката на Диърдри, започна да заеква още като съвсем малка. Мадзу постоянно я имитираше присмехулно. Казваше, че Лин може да престане, ако иска, просто трябва да се моли по-усърдно.

По това време най-голямата ми сестра Бека беше на съвсем различен режим от нас, като обикаляше страната с Уейс и помагаше за воденето на семинари и курсове по себеосъзнаване. Другата ми сестра Емили силно завиждаше на Бека. Понякога и тя бе включвана в разни мисии, но не така често като Бека.

И двете гледаха отвисоко на мен и Луиз, тъй като бяхме от безнадеждните, дето ставаха само за работа във фермата.

През юношеството си страдах от много тежко акне. Когато членове на УХЦ имат публични изяви, очаква се да бъдат в идеална форма и привлекателни, но Лин, Луиз и аз не бяхме пускани дори да събираме помощи на улицата, защото не се вписвахме в образа на Църквата – аз с моето акне, Лин със заекването и` . Луиз побеля рано и изглежда по-стара, отколкото е, вероятно от непрекъснатата работа на открито.

Онова, което следва, е трудно за писане. Сега знам, че съм започнал да планирам напускането си на Църквата, като съм бил на двайсет и три, но тъй като вътре не се празнуваха рождени дни, едва като излязох и открих свидетелството си за раждане, изобщо разбрах на коя дата съм роден.

Отне ми година наистина да се махна донякъде защото ми бе нужно да набера кураж. Не мога да изразя достатъчно колко силно ти втълпява Църквата, че няма как да оцелееш навън, че непременно ще полудееш и ще се самоубиеш, защото материалистичният свят е толкова корумпиран и жесток. Но основното, което ме задържаше, беше, че исках Луиз да дойде с мен. Тя имаше някакъв проблем със ставите. Преди да напусна Църквата, не бях чувал за артрит, но мисля, че от това трябва да страдаше. Ставите и` бяха подути и през повечето време я мъчеха болки. Разбира се, на нея и` бе казано, че това е знак за душевна нечистота.

Един ден, когато и двамата ни пратиха заедно да се заемем с животните, започнах да споделям с нея своите съмнения. Тя буквално се разтрепери и ми поръча да ида в храма и да се моля за прошка. После подхвана напеви, та да блокира думите ми. Нищо, което казах, не достигна до нея. Накрая тя просто избяга от мен.

Бях ужасен, че ще ме издаде на принципалите как имам съмнения, и знаех, че трябва да си тръгна веднага, така че пропълзях през оградата в ранните часове на следващата сутрин, след като откраднах пари от една от кутиите за помощи. Изпитвах реален страх, че ще падна мъртъв, когато се озовах сам отвън на тъмния път, сигурен бях, че Удавената пророчица ще се покаже измежду дърветата и ще ме погне.

Все се надявах Луиз да ме последва, исках да мисля, че заминаването ми ще я пробуди, но вече минаха близо четири години, а тя още е вътре.

Прощавай, получи се много дълго, но това е цялата история.

Кевин

Първият имейл свършваше тук. Страйк взе втория и след като се подкрепи с още бира, продължи да чете.

Драги Колин,

Много ти благодаря за имейла. Не се чувствам смел, но оценявам, че го казваш. Само че надали ще го мислиш, след като прочетеш това.

Попита за пророците и Появите. Много ми е трудно да пиша за това, но ще споделя колкото мога.

Бях само на шест години, когато Дайю Уейс се удави, така че нямам ясни спомени за нея. Знам, че не я харесвах. Беше принцесата на Мадзу и винаги получаваше специално отношение, далеч по-ласкаво от онова към другите малки деца.

Момиче на тийнейджърска възраст, което живееше във фермата, поведе Дайю рано една сутрин да берат и доставят зеленчуци (Църквата продава фермерска продукция на местни магазини) и на връщане се отбили на плажа Кроумър. И двете влезли да поплуват, но Дайю срещнала трудности и се удавила.

Очевидно това беше голяма трагедия и не е изненадващо, че Мадзу беше съсипана от скръб, но впоследствие стана странна и много мрачна и в ретроспекция си мисля, че тъкмо от това произтичаше много от жестокостта и` към майка ми и децата, които и да са те. Особено много ненавиждаше момичета. Джонатан имаше дъщеря Абигейл от предишния си брак. След смъртта на Дайю Мадзу я премести от Чапман Фарм в един от другите центрове на УХЦ.