Отприщен гроб

– Ами давай – отвърна Пат с ниския си дрезгав глас, заради който звънящите по телефона често я бъркаха със Страйк. – Между другото, онази жена Харгрейвс още не си е платила фактурата.

– Обади ѝ се и ѝ кажи, че трябва да уреди сметката до края на месеца – поръча Страйк.

– Това е в понеделник.

– А тя има милиони.

– Колкото са по-богати, повече бавят плащането.

– Има известна истина в това – съгласи се Страйк и постави чашата с чай на Пат върху бюрото ѝ, а той самият се върна във вътрешния офис и затвори вратата.

Следващите три часа прекара да издирва отсъстващия баща на доведената дъщеря на Пищяла. Човекът бе имал многобройни адреси през последните пет години, но проучването на Страйк го доведе до извода, че сега се подвизава под средното си име вероятно за да се укрие от плащане на издръжка за детето, и живее в Хакни. Ако наистина беше точният човек, работеше като шофьор на дълги превози, което несъмнено устройваше някой, стремящ се да избягва родителски отговорности.

Страйк изпрати имейл на сътрудника Дев Шах да държи под наблюдение адреса в Хакни и да снима влизащите и излизащите, след което пое за вечерята с Ерик Уордъл.

Страйк бе решил, че стандартен и евтин ресторант за къри няма да размекне достатъчно приятеля му полицай, от когото възнамеряваше да поиска услугата, свързана с регистрите за преброяване на населението. Ето защо беше запазил маса в „Синамон Клъб“, който бе на кратко разстояние с такси.

Ресторантът някога е бил Библиотеката на Уестминстър, тъй че многото му маси с бели покривки бяха в просторно помещение със стени, покрити с рафтове с книги. Страйк, пристигнал пръв, свали сакото си, разхлаби вратовръзката, поръча си една бира и седна да прочете новините на телефона си. Осъзна, че Уордъл е пристигнал едва когато сянката на полицая падна над масата.

– Доста си вдигнал нивото в сравнение с „Бомбай Балти“ – коментира полицаят, докато се настаняваше срещу Страйк.

– Бизнесът върви добре напоследък – отвърна той и пъхна телефона в джоба си. – Как я караш?

– Не мога да се оплача.

Когато се запознаха някога, приятелят на Страйк Ерик Уордъл притежаваше момчешка хубост. Макар и все още да бе запазил приятна външност, някога буйната му коса беше пооредяла и той изглеждаше по-остарял, отколкото предполагаха изминалите шест години. Страйк знаеше, че не само изнурителната работа е вдълбала тези бръчки край устата и очите на Уордъл; изгубил бе брат си, жена му Ейприл го бе напуснала преди шест месеца, като взе тримесечното им бебе със себе си.

Докато преглеждаха менюто, водеха неангажиращ разговор и едва когато келнерът донесе бирата на Уордъл и взе поръчката им, полицаят побутна през масата папка към Страйк.

– Това е всичко, до което успях да се добера относно стрелбата по Кевин Пърбрайт.

– Наздраве – каза Страйк. – Как е нашият приятел фалшификаторът?

– Арестуван е – отвърна Уордъл и вдигна чашата си за тост. – Вярвам, че ще бъде убеден да пропее и за по-едрите риби. Като нищо може да си ми осигурил отдавна дължимото повишение, така че вечерята днес е от мен.

– Предпочитам да ми платиш в натура – каза му Страйк.

– Знаех си, че не си избрал случайно това заведение – въздъхна Уордъл.

– Нека пристигне поръчката и ще ти обясня.

След като приключиха с ордьоврите, Страйк помоли за услугата, заради която беше дошъл: съдействието на Уордъл за достъп до регистрите на преброяването, какъвто широката общественост нямаше.

– Защо е този интерес към Чапман Фарм?

– Там е централата на Универсалната хуманитарна църква.

– О, за това място говориш значи – каза Уордъл. – Ейприл отиде на едно от техните събирания преди няколко години. Нейна приятелка от курса по йога проявявала интерес и я заведе със себе си. Приятелката в крайна сметка се присъедини към тях. Но Ейприл отиде само този единствен път.

Уордъл задъвка и преглътна, преди да добави:

– Малко странно се държеше по този повод след това. Аз бях силно критичен, което на нея не ѝ хареса, но се държах така само защото не понасях глупостите на жената, която я заведе там. Увличаше се по кристали, медитация и разни подобни щуротии. Познат ти е този тип хора.

Страйк, който добре помнеше как Леда от време на време изпадаше във фаза да реди напеви, седнала по турски пред нефритен Буда, потвърди, че му е познат, и попита:

– Значи все пак Ейприл е била на мнение, че има нещо в това?

– Според мен беше настроена дефанзивно, защото знаеше колко ми ходят по нервите нейните приятелки от курса по йога. Е, вероятно нямаше нужда да съм чак толкова гаден – призна Уордъл и мрачно задъвка. – Та кои регистри искаш?

– Всичко от деветдесет и първа година нататък.

– Да му се не види, Страйк.

– Опитвам се да издиря бивши членове.

Уордъл повдигна вежди.

– Не е зле да се пазиш.

– Тоест?

– Имат репутация, че не прощават на хора, които се опитват да ги дискредитират.

– И аз така съм чувал.

– И каква причина да посоча пред службата по преброяване? Те не дават лесно информация.

– Дотук знам за агресивно упражняван контрол, физически наказания, едно предполагаемо изнасилване и доста много тормоз над деца.