Отприщен гроб

След като Мърфи стана от масата, Страйк остави ножа си и отново отвори полицейската папка, като продължаваше да боде с вилицата късчета от говеждото и да ги лапва. Извади доклада на патолога, прескочи фаталното попадение в главата и се съсредоточи върху абзаца за токсикология. Бяха открити бегли следи от алкохол в тялото, но никаква следа от непозволени субстанции.

9

При отстраняване на тормоз човек не бива да е прибързан. Ще стане лошо, защото тормозът съществува открай време.

„Идзин“, или „Книга на промените“

В следващата вечер Робин усещаше врата си оголен и студен, докато пътуваше с влак към дома на Прудънс в Стробъри Хил. Искрено се надяваше счетоводителят да ѝ зачете поне половината от платеното за прическата като служебен разход, защото бе най-скъпата, която ѝ бяха правили някога. Дължината на косата бе до брадичката, със скосен бретон, съвсем изсветлени краища, а иначе бе боядисана в бледосиньо. След първоначалния шок Мърфи бе засиял и обяви, че я харесва, като я видя предишната вечер, и това, вярно или не, малко успокои притеснението ѝ, докато влизаха в театър „Херцогът на Йорк“, за да гледат „Бащата“.

– Синьо, а? – бяха първите думи на Страйк, когато Робин се качи в беемвето пред метростанция „Стробъри Хил“. – Добре изглежда.

– Благодаря. Надявам се също да казва: „Здрасти, имам повече пари, отколкото мозък“.

– Може би, след като сложиш скъпите дрехи – подхвърли Страйк и излезе от паркинга.

– Как беше Голямата стъпка? – поинтересува се Робин, докато пътуваха покрай солидни вили от епохата на крал Едуард.

– Разочароващо примерен по женската част – отвърна Страйк. – Но човек би си помислил, че собственик на два-три милиона би могъл да си позволи гребен.

– Никак не обичаш неспретнатите, а – отбеляза развеселена Робин.

– Не и когато са хора, разполагащи с избор. Колко трудно е да се изкъпеш, дявол го взел?

Страйк направи десен завой и добави:

– Между другото, Дев откри онзи, когото Пищяла търси.

– О, хубаво – отвърна Робин. Тя не си правеше илюзии относно вкоренените у Пищяла престъпни тенденции, но веднъж той ѝ бе помогнал да се спаси от здравеняк, заподозрян в убийство, тъй че пазеше към него признателност. – А как е малката?

– Той не каза, но дано, като види татко си, да се поободри… Ето, пристигнахме.

По-рано, отколкото Робин бе очаквала, навлязоха в алеята на една особено голяма къща в стил „крал Едуард“, която не само леко я притесни, а извика нежелано сравнение със собствения ѝ апартамент в сграда без добра изолация, където непрестанно бе тормозена от музиката на съседа отгоре.

Външната врата се отвори още преди да са стигнали до нея и на прага се показа сестрата по баща на Страйк, дъщеря на известна актриса и на рокзвезда. Прудънс бе облечена в семпла черна рокля, която не впечатли Страйк, но Робин веднага отгатна, че трябва да струваше колкото месечната ѝ вноска по ипотеката.

Също като сър Колин Еденсор Прудънс имаше лице, което човек нямаше как да не хареса, или така поне го възприе Робин. Макар и не чак красавица като майка си, актрисата, тя бе привлекателна – с луничава кожа и дълга къдрава тъмна коса. Очите ѝ бяха с извити нагоре крайчета и в съчетание с малката усмихната уста ѝ придаваха леко палаво изражение. Макар и в никой случай не пълна, беше позакръглена, което накара Робин да си отдъхне с облекчение, защото се бе опасявала да не би жената да е твърде слаба и с плоски гърди.

– Заповядайте, влизайте! Толкова се радвам да се запознаем – изрече сияеща Прудънс и разтърси ръката на Робин.

– Аз също. Косата ми обикновено не е такава – каза Робин и веднага съжали. Просто бе уловила образа си в огледалото в антрето на Прудънс. – Част от прикритието ми е.

– Е, изглежда чудесна – увери я Прудънс, след което се обърна към Страйк и го прегърна.

– Браво бе, братле! Всеки път, като те видя, си все по-смален.

– Ако знаех, че толкова ще зарадвам всички, щях да накарам да ампутират и другия ми крак.

– Много смешно. Влизайте в дневната. Тъкмо отворих вино.

Тя въведе двамата детективи в голяма стая, обзаведена с изискан вкус. Беше с красиви пропорции, с големи черно-бели снимки по стените, препълнени с книги шкафове и ниско канапе от тъмна кожа на тръбна метална рамка, което бе едновременно стилно и приканващо.

– И тъй – рече Прудънс, като насочи с жест Страйк и Робин към канапето, а сама се настани в голямо кремаво кресло, преди да налее вино в още две чаши, – дрехи. Полага ли ми се да попитам за какво са?

– Робин трябва да прилича на богаташка, дето е достатъчно щурава, че да се присъедини към секта.

– Секта?!

– Е, така биха го нарекли някои – поясни Робин. – Имат нещо като база в провинцията и се надявам да ме приемат, че да проникна там.

За изненада на двамата детективи, усмивката на Прудънс помръкна и бе заместена от загрижено изражение.

– Да не би да става дума за УХЦ?

Робин стреснато погледна към Страйк.

– Твърде бързо направи заключението – отбеляза Страйк. – Защо реши, че са те?