Отприщен гроб

– В идеалния случай да – потвърди Робин. – Обещавам много да ги пазя.

– О, не се тревожи за това. Имам прекалено много дрехи. Слабост са ми – призна Прудънс с виновна усмивка. – Силви току-що стана достатъчно голяма, та да заема някои, които вече не мога да нося, та само затова се въздържам да ги дам някъде с благотворителна цел. Кой номер обувки носиш?

– Шести – отвърна Робин. – Но…

– Идеално, също като мен.

– …не е нужно да…

– Ако се опитваш да изглеждаш богата, аксесоарите са важни – посочи Прудънс. – Много е вълнуващо да помагаш на някого да се преобрази, за да работи под прикритие. Корм беше много потаен за онова, което кроите двамата… в професионален смисъл, разбира се – добави тя.

Започна да вади дневни рокли и различни блузи и да ги подава на Робин, а тя виждаше марки, които никога не би могла да си позволи – „Валентино“, „Шанел“, „Ив Сен Лоран“.

– А това наистина много ще ти отива – каза Прудънс пет минути по-късно, като добави рокля „Клоуи“ върху тежкия куп, който Робин вече държеше. – Е, пробвай ги всичките и виж кои са за теб. Тук никой няма да те безпокои. Деклан ще се прибере чак след час.

Когато вратата на спалнята се затвори зад Прудънс, Робин остави дрехите върху двойното легло и съблече пуловера и джинсите си, като през това време оглеждаше стаята. От дъбовите дъски, широкото махагоново легло във форма на шейна, до елегантния модерен полилей, дългите тюлени завеси и монтиран на стената телевизор с плосък екран всичко говореше за добър вкус и много пари. И Страйк би могъл да живее така, каза си тя, ако беше преглътнал гордостта си и бе приел щедростта на баща си – макар че, естествено, тя нямаше как да е сигурна дали наистина Джони Рокъби е купил тази къща.

На долния етаж Прудънс се върна при Страйк с две книги в ръка.

– За Робин – каза и ги постави на масичката помежду им.

– Благодаря – отвърна той, когато тя отново напълни чашата му с вино. – Слушай, може ли да те попитам нещо.

– Давай – отвърна Прудънс и седна насреща му.

– Този твой клиент някога ставал ли е свидетел на свръхестествени явления в Чапман Фарм?

– Корм, не мога да говоря за това.

– Няма да издирвам клиента ти – увери я Страйк. – Просто ми беше интересно.

– Вероятно бездруго казах твърде много вече – промърмори Прудънс.

– Разбрах – кимна Страйк. – Край с въпросите.

Той се наведе напред и взе „Борба с контрола над съзнанието от страна на секта“. Обърна я и прочете текста на задната корица.

– Ти успя да ме разтревожиш повече за Робин, отколкото бях разтревожен преди половин час – призна ѝ.

– Това е добре – каза Прудънс. – Прощавай, нямах предвид, че е добре да си разтревожен, но според мен е важно тя да разбере в какво се замесва.

– Защо, по дяволите, хората влизат в секти? – заразсъждава на глас Страйк. – Защо някой би отстъпил на други толкова контрол върху живота си?

– Защото не си дават сметка, че накрая ще се стигне до пълен контрол – отвърна Прудънс. – Нещата се случват постепенно, стъпка по стъпка, след като на човека е предложено одобрение, признаване, усещане за цел в живота… Няма как да не виждаш притегателната сила на висшата истина, на ключа към Вселената.

Страйк вдигна леко рамене.

– Добре де, кое му е лошо да вярваш, че можеш да внесеш реална промяна в света: да облекчиш страдания, да премахнеш злото в обществото, да защитаваш слабите?

– И защо трябва да си в секта за тези цели?

– Не трябва – усмихна се Прудънс, – но тях много ги бива да убеждават хората, че членството е най-добрият възможен начин да се постигне рай на Земята, да не говорим за рая в отвъдния живот. Единственият тип хора, с които УХЦ вероятно не може да стори много, не че поначало не се стремят да ги привлекат, са апатичните, несклонни към активност. На УХЦ им трябват идеалисти, които те могат да превърнат в евангелисти, макар според мен да има и по-нисша каста членове в Чапман Фарм, използвани за реалните фермерски дейности. Горкият ми клиент знае твърде добре, че хората го мислят за глупав и слаб, след като е могъл да се подведе така, и затова изпитва огромен срам. Но истината е, че ако си интелектуално развит и идеалистично настроен, това те прави още по-уязвим и податлив на идеологии като тази на УХЦ… Ще останете ли двамата за вечеря? Просто паста, нищо специално.

– Не е нужно и да ни храниш освен всичко друго – отвърна Страйк.

– Но аз искам. Моля те, останете. Деклан скоро ще се прибере. Впрочем Робин е прелестна.

– Да, такава е – каза Страйк и насочи поглед към тавана.

На горния етаж Робин беше избрала своите три тоалета, макар още да се чувстваше неудобно, че ще отнесе със себе си такива скъпи дрехи. Тъкмо беше облякла отново пуловера и джинсите си, когато Прудънс почука на вратата.

– Влез – обади се Робин.

– Избра ли?

– Да, ако не възразяваш, бих искала да заема тези.

– Чудесно – отвърна Прудънс, взе останалите дрехи и отиде да ги върне по закачалките им в гардеробната. – Знаеш ли какво? Трябва да ги задържиш. Така ще е по-лесно.

– Прудънс, не мога… – запротестира Робин. Наясно беше, че избраните от нея тоалети струваха най-малко две хиляди лири дори като втора ръка.