Отприщен гроб

Робин продължи да се взира в снимката. След минута на пълно фокусиране започна да чете на глас.

– „Петима пророци“… коя е тази дума над огледалото? „Възмездие“ ли?

– Така мисля – потвърди Страйк, като се приближи към нея на канапето, тъй че бедрата им бяха почти долепени.

Много от драсканиците по стените на Пърбрайт бяха нечетими или твърде дребни, за да бъдат различени от снимката, но тук-там изпъкваше по някоя дума.

– „Бека“ – разчете Робин. – „Грях“… „сла…“ нещо си… „сламка“? Според мен това е „кроеж“, не мислиш ли?

– Да – съгласи се Страйк.

– „Нощта преди“… „нощта преди“… другото не мога да го разчета.

– И аз не мога. А това как си го обясняваш?

Страйк сочеше към нещо на стената над неоправеното легло. Когато и двамата се наведоха да погледнат по-отблизо, косата на Страйк се допря до тази на Робин и тя отново усети токов удар в стомаха си.

– Изглежда, сякаш някой се е опитал да изтрие нещо… или… мазилката ли е изронил?

– И аз това си помислих – каза Страйк. – Явно някой буквално е остъргал написаното на стената, но не е махнал всичко. Уордъл ми каза, че съседите на Уордъл дошли да чукат по вратата, след като чули как музиката внезапно спряла. Вероятно това е принудило убиеца да си тръгне през прозореца, преди да е имал време да заличи всичко.

– И е оставил това – каза Робин, като гледаше последното, запазило се от изречение или фраза.

Изписана с големи букви и няколко пъти оградена с кръгове беше една лесно различима дума: ПРАСЕТА.

10

Шестица на втора позиция:

Съзерцание през процеп във вратата.

Насърчаване на упорството на жена.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Воден до голяма степен от предупрежденията на Прудънс, Страйк прекара следващите две вечери в четене на „Борба с контрола над съзнанието от страна на секта“. В резултат настоя Робин да отдели повече време от обичайното за създаване на легендата си, преди да направи първата си поява в храма на Рупърт Корт. Той имаше пълно доверие на Робин, че е способна да разсъждава хладнокръвно в движение, но разни абзаци от прочетеното и най-вече забележката на Прудънс, че Църквата търси слаби места в психиката на членовете си, за да ги манипулира, го оставиха с тлееща у него тревога.

– Не бива да има никакви допирни точки между собствения ти живот и този на Роуина – каза ѝ той. Роуина Елис беше псевдонимът, избран от Робин (винаги бе по-лесно, особено когато човек бе уморен или сварен неподготвен, да има смътно познат псевдоним). – Не стъпвай на реалното си минало, придържай се към пълната измислица.

– Знам – търпеливо му отговори Робин. – Не се тревожи, вече съм го обмислила.

– И не си преправяй изговора прекалено много. Често се случва истинският да пробие, когато човек е изтощен.

– Страйк, знам го! – отвърна тя хем леко подразнена, хем развеселена. – Но ако не отида скоро там, косата ми ще израсте и пак трябва да я подстригвам.

В петък преди планираната ѝ поява в образ в лондонския храм на Рупърт Корт Страйк настоя да препита Робин в офиса относно обучението на Роуина в училище и университета, семейство, приятели, хобита, домашни любимци, бивш годеник и подробности около въображаемата отменена сватба. Робин отговори на всички въпроси без пауза и колебание. Накрая Страйк попита защо Роуина Елис е дошла в храма на Рупърт Корт.

– Моя приятелка ми показа интервю с Ноли Сиймур – зарецитира Робин. – Привлече ме казаното за универсалност и диверситет и ми хрумна да дойда. Изглежда интересно. Разбира се, нищо окончателно не съм решила още! – добави с убедително изразено притеснение. – Тук съм само да поогледам.

– Дяволски добра си – призна Страйк от мястото си зад съдружническото бюро и посегна към чашата си с чай. – Е, добре, всички системи се задействат.

На следващата сутрин Робин стана рано в апартамента си в Уолтъмстоу, закуси, обу панталони „Валентино“, сложи блузка „Армани“ и сако „Стела Маккартни“, метна чанта „Гучи“ на рамото си и пое към Централен Лондон, като се чувстваше едновременно притеснена и възбудена.

Робин работеше отдавна в района и вече знаеше, че Рупър Корт бе тясна уличка, обточена със стъклени лампи, свързваща Рупърт Стрийт и Уордър Стрийт на мястото, където се сливаха Сохо и Чайнатаун. От едната ѝ страна имаше малки магазинчета и ателиета, включително на китайски рефлексолог. По-голямата част от отсрещната страна бе заета от храма. Той вероятно е бил някога безлична търговска сграда, помещаваща ресторанти или магазини, но долните прозорци и врати бяха затворени и там сега имаше само един широк вход. Доколкото Робин успяваше да види над главите на многото хора, мълчаливо редящи се на опашка да влязат, тежката двойна врата имаше масивна рамка с дърворезба и орнаменти в червено и златно, цветове, които съответстваха на китайските фенери, провесени по Уордър Стрийт зад нея.